''Това е българско училище''

Основно училище “Епископ Софроний Врачански” се намира във видинския квартал “Нов път”. Названието на квартала може да се съотнесе метафорично към облика на учебното заведение, което наистина амбициозно чертае своя нов път. Открито е през 1941 година, а днес в него учат 550 деца. Директорката Нина Иванова, не просто амбициозна, а посветена на работата си, ненавижда определения като “ромско” или “гетско” училище. “Това е българско училище, което дава старт на децата, все едно какви са. Докато почти навсякъде е налице тревогата от недостиг на ученици, ние сме решили този проблем. През учебната 2013-2014 година учениците ни са с около трийсет повече, имаме 29 паралелки от подготвителен до девети клас, четири са подготвителните групи преди първи клас плюс една професионална паралелка деветокласници. Отделно имаме 60 ученици в частна форма на обучение, защото са над 18-годишни”.

Изброените цифри и факти звучат смайващо на фона на общата статистика за Видин, за който се твърди, че е най-бързо обезлюдяващият се град в България, а 80 села в региона са пред изчезване.

За значението на "човешкия фактор"

Директорката разказва и за проблемите на училището, като предварително прави уговорката, че не харесва политически коректното название “роми”. Не го харесват и самите цигани, чиито деца посещават училището.

За съжаление, разказва Нина Иванова, често се случва деца да напускат насред учебната година, тъй като семействата им заминават да търсят прехраната си другаде. “Инстинктът за оцеляване и гладът стоят на първо място при циганите. Едва след това идва грижата за качествено образование”, категорична е госпожа Иванова. Тя твърди, че “все по-голям става процентът на младите семейства с по едно или две деца”, но веднага допълва: “Това обаче е бавен процес”.

В училището работят 42 преподаватели с дългогодишен опит. “Човешкият фактор е от огромно значение. Личният контакт с всяко дете, със семейството му е изключително важен за успеха. Колегите тук са мотивирани и защото познават родовете и историята им, статуса на отделните семейства и това им позволява да са по-обективни и ефективни в конкретната помощ, която могат да окажат”, посочва Нина Иванова.

Успехите, които носят и радост, и тъга

“Има огромен смисъл да се работи”, продължава директорката и разказва с радост за успехите на своите настоящи и бивши ученици. Шестима от тях са се завърнали скоро от Враца, където се е провела среща на възпитаници на училища, носещи името “Епископ Софроний Врачански”. Децата от Видин са показали най-големи и трайни знания в конкурсите и викторините, посветени на училищния патрон. Госпожа Иванова ни разказва с гордост и за докторанта на Великотърновския университет Русин Асенов, също техен ученик. “Тъжното обаче е, че малцина от образованите и успели цигани работят по-късно за общността си”, споделя Нина Иванова.