Това ли е краят на Меркел?
20 ноември 2017
След близо пет седмици преговори за съставяне на т.нар. "коалиция Ямайка", Свободните демократи (СвДП) изненадващо прекъснаха сондажите. Според лидера им Кристиан Линднер, четирите партии (ХДС, ХСС, Зелените и СвДП) не са успели да се обединят около обща идея за модернизирането на страната. А точно това е било условието за съставяне на стабилно правителство, каза лидерът на Либералите в нощта срещу понеделник.
Тактически ход?
Линднер заяви още, че разногласията между ХДС, ХСС и СвДП били преодолими, с което на практика косвено обвини Зелените за провала на преговорите. "Ние не упрекваме никого за това, че държи на принципите си. Ние обаче също държим на нашите принципи", каза Линднер и добави: "По-добре е да не си в управлението, отколкото да управляваш грешно".
Според политическия коментатор на обществено-правната телевизия АРД Арнц Хенце, решението на СвДП да прекъсне коалиционните преговори може и да е чисто тактически ход. "Всъщност нито една от четирите партии не искаше коалиция "Ямайка“, но те бяха принудени да преговарят. (...) Колкото до провала на преговорите, може да се спекулира, че Либералите искат нови избори, тъй като се надяват на този вот да постигнат още по-добър резултат", каза Хенце в пряк репортаж от Берлин.
Какви са вариантите оттук нататък?
Оттук нататък има няколко варианта. Първият е голяма коалиция между Социалдемократите и ХДС/ХСС. Теоретично това е възможно, но е твърде невероятно, след като още в деня на парламентарните избори през септември Социалдемократите отхвърлиха възможността да се коалират с партията на Меркел.
Ако Социалдемократите продължат да отстояват тази позиция, може да се стигне до правителство на малцинството. Например между ХДС/ХСС и Либералите или между ХДС/ХСС и Зелените, като и в двата случая правителството ще бъде зависимо от другите партии. В Германия никога досега не е имало правителство на малцинството.
Третият вариант са нови парламентарни избори. До тях обаче не се стига лесно. Според германската конституция, федералният президент трябва първо да предложи кандидат за канцлер, който да бъде одобрен поне от половината депутати. Ако това не се случи, може да бъде предложен втори, трети, четвърти кандидат... За избора на канцлер парламентът разполага с общо две седмици. Ако и този ход се провали, се провежда гласуване, при което печели кандидатът, получил най-много гласове. Решението за назначаването на този кандидат за канцлер е в правомощията на федералния президент, който обаче може да постанови и друго: разпускане на парламента. В такъв случай в срок от 60 дни трябва да се проведат нови избори.
Числата от 24 септември
На парламентарните избори, които се проведоха на 24 септември, съюзът ХДС/ХСС събра най-много гласове - общо 32,9%, но това бе най-лошото му представяне от 1949 насам. Рекордно лош резултат отбелязаха и Социалдемократите, които получиха едва 20,8% от гласовете. На трето място се нареди дяснопопулистката "Алтернатива за Германия", следвана от Свободните демократи и Зелените.