Това много ще ви изненада - част 12

Пълнолунието смущава съня

Пълнолуние, а вие се въртите в леглото... Сигурно ви се е случвало. Само че между двете няма научно доказана връзка. Вярно, че непрекъснато излизат изследвания, в които се конструира връзка между пълнолунието и самоубийствата, раждаемостта, брачните скандали и какво ли не още. Но като се вгледаш по-внимателно, веднага ще установиш, че тези зависимостти са конструирани изкуствено със самото поставяне на въпроса за пълнолунието.

Мнозинството специалисти смятат, че в дъното на разпространените заблуди, свързани с пълнолунието, е нещо друго: нощите с пълна луна се помнят много по-интензивно, отколкото останалите. С други думи: когато се въртиш в леглото по време на пълнолуние, ще го запомниш доста по-ясно, отколкото, ако е в безлунна нощ или при новолуние.

Хората стават все по-интелигентни

Това сякаш е банална истина: в хода на еволюцията хомо сапиенс се усъвършенства, натрупва повече опит, знания и умения. Да, това е така. Но "Ефектът на Флин" не може да бъде обяснен генетично. През 1984 година новозеландският учен Джеймс Флин открива, че средните резултати в тестовете за интелигентност непрекъснато се повишават.

Флин обаче смята, че това не е равнозначно на повишаваща се интелигентност. Според него резултатите на тестовете се повишават благодарение на два фактора. Първо - хората са все по-добре нахранени и по-здрави. И второ - образованието става все по-достъпно и широко разпространено, а това помага на повече хора да се справят със задачите в теста.

Но дори "Ефектът на Флин" не се оказва толкова траен, колкото изглеждаше. В Скандинавските страни и в Германия средните резултати в тестовете за интелигентност отново започнаха да спадат. И никой не знае каква е причината. С две думи: хората не стават по природа по-интелигентни.

Коя е родината на лалетата?

Сигурно мнозина ще кажат: "Холандия, разбира се!" Лалетата са част от представата ни за Холандия - така, както са вятърните мелници, дървените обувки и футболът. Но лалето тръгва не от европейския северозапад, а от една съседна на България страна - Турция. Българската дума "лале" съвпада с турската, но всъщност произходът е персийски - на фарси лалето и до днес си е лале. В част от европейските езици обаче лалето се нарича "тулпе", "тюлпе", "тюлип" - все производни от друга турска дума: тюрбан.

Така е, защото цветът на лалето напомня на тюрбан. Едва през 16 век луковиците на лалетата преминават Босфора и стигат до Северно море. В Холандия през 17-ти век възниква истинска мания около лалетата, луковиците им се търгуват на борсата, като цената им се надува неимоверно. През 1637 година обаче този борсов балон се спуква и цената на лалетата се нормализира.