ЕС едва ли се намира в по-различна ситуация, отколкото останалият свят: Съюзът дълго време функционираше, воден от убеждението, че всички кризи могат да се решават с компромиси, които не уронват демократичните устои на общността. Сега обаче ЕС е принуден да забележи как предишните максими, смятани доскоро за непоклатими, са просто пометени от събитията и как самият той е изправен пред необходимостта отново да доказва своята идентичност. А насреща му се е изправил младият австрийски канцлер, убеден, че трябва да измести политиката на целия съюз надясно. С това обаче Себастиан Курц може фатално да се размине с истинската задача, която би трябвало да изпълни ротационният председател на ЕС през идните шест месеца.
Онзи, който поема кормилото на Европейския съвет, за да направлява действията на общността за половин година, е длъжен да умее и невъзможното: Независимо от собствените си партийни предпочитания, ротационният председател трябва да търси баланс между различните национални интереси, особености и политически цели. За целта той трябва поне за известно време да остави на заден план собствените си начинания.
Може ли Европа да бъде съхранена чрез национализъм?
По ирония на случайността тази роля сега се падна именно на Курц. Ред беше всъщност на британците, само че те се отказаха заради излизането на страната от ЕС. Австрия зае тяхното място, а управляващата във Виена коалиция с дяснопопулистката Партия на свободата по особен начин въплъщава тъкмо онова, което някои смятат за новия дух в Европа – отказът от либералната демокрация. Във всеки случай лидерът на тази партия Щрахе усърдно търси сближение със съмишленици в съседните страни. Проправя си път някакъв нов Интернационал на популистите, а канцлерът Курц старателно се прави, че не забелязва нищо, повтаряйки все едни и същи баналности за Европа.
С това той допуска фундаментална политическа грешка, пропилявайки доверието на европейците още от самото начало. Но Курц не е единственият, който играе в този отбор. Първото му грехопадение беше, че започна да се умилква около Виктор Орбан – човекът, който иска да изкара престъпници всички, които помагат на мигрантите в Унгария. В същия отбор попада и цялата консервативна Европейска народна партия, която от години тихомълком толерира авторитарния курс на Орбан, задоволявайки се да произнася лицемерни морални призиви.
Себастиан Курц пък иска да ни убеди, че може хем да се подхранва национализмът, хем Европа да си остане цяла. В крайна сметка малка Австрия извлича ползи тъкмо от благата на тази Европа. Само че едното изключва другото: Или във Виена ще се крещи "Австрия първа!", или канцлерът ще работи за общността. Същото важи и за Италия, където Матео Салвини затваря пристанищата на страната, но в същото време призовава ЕС към солидарност. А онова, което се разигра през последните дни в Берлин и Мюнхен, съмнително прилича на "Германия над всичко" и сякаш е продукт на същия мозъчен тръст. Онова, което се опитват да ни продават сега, е чиста политическа измама! Или национализъм, или Европа: правителствените и партийни лидери ще трябва да решат на коя страна застават. Лицемерният двоен курс само насърчава възхода на десните и разпръсква вируса на европейското разрушение.
Тръмп и Путин са истинските проблеми на Европа
Австрийският канцлер поставя миграционната политика в центъра на своята работа през идните шест месеца. И действително има още какво да се върши в тази област, защото от години ЕС не може да се споразумее около разумни решения. Само че най-важните теми на Европа понастоящем са разпадането на западната ценностна общност, търговските войни на Доналд Тръмп и очакваната му атака срещу НАТО. Можем да добавим и желанието на президента Путин да се меси в работата на европейците и неговата жажда за власт. Това са действителните заплахи за всички нас, а не онези близо 40.000 мигранти, които през тази година са стигнали до европейските брегове. Европа няма нужда от „Проекта страх", чрез който мигрантите да бъдат превръщани в изкупителни жертви за политическите пропуски на страните от ЕС, за недостатъчната справедливост и липсата на квоти за преразпределяне. Нямаме нужда от национални солови акции, защото те пречат да се намерят хуманни и честни решения на световния проблем с миграцията.
От историята на 20 век всички ние знаем какви са последиците, когато мнозинството подклажда омраза и страх към малцинствата. А немалък брой европейски политици сякаш отново изпитват желанието да надзърнат именно в тази бездна. Има ги и в Бавария. Те си играят с огъня и залагат на карта бъдещето на цяла Европа. А това лесно може да се окаже фатална историческа грешка.