Третият кръг на преговорите за Косово

На масата за преговори се обсъждат съвсем конкретни политически въпроси. Става дума например за въпроса дали и как да бъдат защитени правата на сръбското малцинство в бъдещата косовска конституция; доколко е възможна защитата на “жизнените интереси” на сърбите чрез право на вето срещу решенията на мнозинството. Опитът от Босна и Херцеговина е повод за редица специалисти да се съмняват дали е разумно укрепването на колективните етнически права за сметка на гражданските права, но други пък смятат, че този принцип е важен психологически инструмент за вдъхване на чувство за сигурност на сърбите, останали в Косово. Сега на челно място в дневния ред на виенските преговори стои въпросът за точната дефиниция на онова, което се нарича “жизнени интереси”.

С това е свързан проблемът за ролята на сръбските общини в Косово, за връзката помежду им и финансовата им подкрепа от Белград. Сърбите искат всички селища, населявани от сърби, да се обединят в едно цяло, което да бъде до голяма степен независимо от останалата част на Косово. Албанците категорично отхвърлят това максимално искане, но във Виена продължава да се преговаря по широко самоуправление за сърбите и другите по-малки малцинства. Посредниците на ООН настояват, че сътрудничеството на сръбските общини с Белград трябва да се осъществява само в рамката на косовската конституция и че в Косово не трябва да има “разделение на властта”. Вътре в тази рамка обаче се предвижда предоставянето на широки самоуправленски права на сърбите, например в икономиката, при разпределението на земята, пътищата, строителството, учебното дело и т.н. Така например общините ще имат право сами да определят учителите и училищните директори. В един неофициален проект на посредниците на ООН се казва също, че малцинствата трябва да имат право на собствен университет с преподаване на сръбски език; финансирането ще бъде предоставено на Белград при условие, че всичко се извършва по най-прозрачен начин.

Особено важно за чувството за сигурност на сръбското малцинство е разпределението на силите в полицейските участъци в общините. Генералната линия гласи, че съставът на полицията трябва да отразява състава на населението в съответния район. След консултации с общините вътрешното министерство на Косово ще има право да предлага по трима кандидати за началници на местните полицейски участъци, които обаче могат да бъдат отхвърлени от представителите на местното самоуправление. Ако предложените кандидати отново не получат подкрепата на съответната община, тогава случаят се отнася за решение от чуждестранната мисия в Косово.

Международната общност като последна инстанция често се споменава при трудните спорни въпроси между албанци и сърби. Защото каквото и да излезе от виенските преговори в идните месеци, едно е ясно: никой не си прави илюзии за скорошен край на международното и гражданското присъствие в Косово.