Три неща, които трябва незабавно да се случат
1. Гърция трябва да функционира
Гърция не е виновна за географското си положение, но гръцкото правителство прекалено дълго време не направи нищо, за да осъществи на дело приетите в Брюксел споразумения. Центровете за регистрация на бежанци ("Hotspots") вероятно щяха да са готови по-бързо, ако Гърция разполагаше с нужната по-модерна компютърна техника. А и да се "пропускат" бежанците към съседните страни вече не е възможно, защото много от границите по балканския маршрут са затворени. Така че гръцката немарливост сега удря по самите гърци. Нищо няма да помогне това, че страната изтегля посланика си от Виена – това отчаяно действие не е нищо повече от ефектен трик – макар и да буди симпатии у мнозина, на които едностранните австрийски ходове в последно време не се харесват. На някои от гръцките острови приемът и регистрирането на бежанците все пак започват да функционират. Но доверието на много от европейските партньори междувременно е на привършване. Единственото, което ги интересува сега, е да се осигури контрол по външните граници.
2. Германия трябва да се държи по-сурово
Германската канцлерка от месеци се опитва да убеди европейските партньори в необходимостта от справедливо разпределение на бежанците в ЕС. Това е втората най-важна част от нейния план, наред с контрола по външните граници, чрез който трябва да бъде намален бежанският приток. Меркел явно беше убедена, че с времето ще успее да склони дори хардлайнери като Виктор Орбан. Само че времето изтича. Германското правителство трябва да намери начин да върне на масата на преговорите дори онези, които сега блокират всички подобни планове. Това ще бъде трудно и болезнено.
Германският вътрешен министър Томас де Мезиер вече намекна, че неговото министерство е "подготвено за редица нови мерки". Към тях може би спада и затварянето на германските граници. За съжаление това ще засегне главно Гърция и мигрантите. Но такава мярка ще е твърде болезнена и за онези европейски държави, които продължават да смятат бежанската криза за чисто германски проблем. Натискът над противниците на общата европейска бежанска политика трябва да бъде достатъчно голям, за да може разумът да надделее над популизма.
3. ЕС трябва да се раздели с Шенген, поне засега
Шенген означава свободно придвижване без граничен контрол по националните граници в ЕС. Това е фантастично постижение, но за съжаление то ще трябва да се пожертва, поне временно. Повечето институции и без друго са организирани на национален принцип, а когато трябва бързо да се предават и обработват информации за новопристигнали бежанци и икономически мигранти, институциите на отделните страни-членки са по-ефективни от общоевропейските. Освен това е недостатъчно да се контролира само външната граница на ЕС, необходими са различни контролни пунктове в рамките на цялата общност. Не само за да бъдат връщани бежанците без право на убежище, а и за да се помогне на действително нуждаещите се от помощ. Контролът по националните граници добре обслужва тази цел. Колкото и хубаво да беше за европейците необремененото от граничен контрол пътуване из Шенгенското пространство, засега на това удобство трябва да се сложи край. Европейските институции не бива да се надценяват. Съюзът има нужда от силни и готови за сътрудничество национални държави, за да се справи с тази криза. А тъкмо сътрудничеството между страните от ЕС засега е твърде дефицитна стока.