Трови ли ни глифозат?

Какво представлява глифозатът и защо се смята за вреден? Токсичният хербицид е един от най-често използваните препарати за растителна защита. Хората влизат в контакт с него чрез хранителните продукти и питейната вода или при работа в селското стопанство. Глифозатът е силно оспорван, тъй като има съмнения, че предизвиква ракови заболявания, тежки увреждания на плода в утробата на майката и сериозни заболявания на стомашно-чревния тракт.

Кой е най-застрашен?

Едно ново мащабно изследване сред повече от 2000 души показа сега, че следи от хербицида масово се откриват в урината на германците. Авторката на проучването Моника Крюгер казва, че у 75% от изследваните германци остатъците от глифозат в урината възлизат на минимум 0,5 микрограма на литър, а това е пет пъти повече от нормата. При една трета от изследваните хора са открити дори концентрации между 1 и 4,2 микрограма на литър.

Изследването показва освен това, че най-високо съдържание на глифозат има в урината на хора, работещи в селското стопанство. Значително по-ниски са нивата в урината на хора, които са вегетарианци, вегани или консумират предимно биологично чисти продукти. Голяма концентрация на глифозат е установена в пробите на деца и младежи. На какво се дължи това - не е съвсем ясно. Едно от възможните обяснения е по-различната обмяна на веществата в детския организъм, казва Моника Крюгер.

Световната здравна организация е на мнение, че глифозатът уврежда генетичния материал на човека и вероятно предизвиква рак. Предполага се също така, че той "напада" хормоналната система, уврежда плодовитостта и влияе негативно на микроорганизмите в стомашно-чревния тракт.

Учени, лекари и природозащитници отдавна настояват за забрана на употребата на глифозат в селското стопанство. Германският Институт за изследване на рисковете не споделя тази оценка и смята, че растителната отрова „по всяка вероятност няма канцерогенно действие”, а откритите сега нива на концентрация на глифозат в урината „не са проблематични за здравето”. Тези оценки на германския институт, който играе водеща роля при взимането на европейското решение по въпроса, предизвикват остри критики. Още през ноември 2015 година 96 учени написаха открито писмо до еврокомисаря по здравеопазването, в което се настоява да се забрани употребата на глифозат в ЕС - с аргумента, че анализът на германския Институт за изследване на рисковете съдържа сериозни грешки.

Въпросът се обсъжда в момента и на европейско равнище. Политици от партията на Зелените приветстваха факта, че разрешителното за употребата на глифозат засега не беше удължено. Хербицидът, който се използва в земеделието за унищожаване на плевели, е допуснат за употреба в ЕС до края на юни 2016 година. Eврокомисията беше препоръчала употребата на глифозат да бъде разрешена за максимално дълъг период от време - до 2031 година. Окончателното решение се взима обаче от комисия, в която са представени страните-членки на ЕС. Първоначално се смяташе, че комисията ще последва препоръката на Еврокомисията. Но се породи сериозна съпротива - Франция обяви, че ще гласува против, сходни позиции изразиха още Италия, Холандия и Швеция. И за да не се стигне до провал на предложението ѝ, Еврокомисията отложи гласуването.

Дете на "Монсанто"

Откакто през 1974 година американският концерн „Монсанто” излезе на пазара с глифозат (под търговското наименование „Roundup”), този химикал е едно от най-често използваните средства за растителна защита. Глифозатът блокира жизненоважни ензими на плевелите, в резултат от което растенията изсъхват. В Германия той се използва най-вече за защита на пшеницата, рапицата и ечемика. Основното му предимство е, че почти не предизвиква резистентност. Затова експерти твърдят, че засега няма алтернатива на глифозата. Без него добивите от определени растения щели да спаднат с до 40 процента.