Трогателната загриженост на Москва

Вече се намеси и самият Владимир Путин. В реч в град Ростов на Дон той заяви, че митническият съюз между Русия, Беларус и Казахстан би могъл да обмисли "защитни мерки" срещу Украйна, ако страната, която е независима от Русия едва от 1991 г., се отвори твърде широко за европейските стоки.

Изявлението на Путин е кулминацията на цяла серия от сигнали, с които напоследък Русия се опитва да сплаши Украйна. Всичко започна със съобщението от 14 август, че руската митница е обявила всички вносни стоки от съседната държава за "рискови". Украйна пласира 25 % от продукцията си за износ в Русия. И понеже са още пресни спомените за водените с Москва "газови войни" през 2006 и 2009, когато Москва спря жизненоважните енергийни доставки посред зима, никой в Киев не допусна, че действията на Русия са нещо по-различно от лост за оказване на политически натиск.

Срещу "болните" мечти на Киев

Пределно ясно е накъде бие Путин: Украйна не трябва да сключва споразумение за асоцииране и за свободна търговия с ЕС, а да се присъедини към московския митнически съюз. Същия този, който Путин впоследствие смята да разширява и превърне в "Евразийски съюз" на цялата някогашна съветска територия. И понеже намеренията на Киев подкопават плановете на Путин, украинската страна трябва да бъде спряна. От гледна точка на Русия неприятен факт представлява и обстоятелството, че в Украйна ЕС се радва на много по-голяма популярност от източния митнически съюз (съотношението е 42 към 31 процента в полза на ЕС).

"Търговската война", както украинските медии нарекоха акцията на Русия от последната седмица, продължи само няколко дни. Но изявленията на близки хора до Путин не оставят никакво съмнение, че намеренията на Москва наистина отговарят на украинските опасения. Президентският съветник Сергей Глазев, например, изстреля цял фойерверк от обещания, заплахи и обиди срещу планираното споразумение за асоцииране с ЕС. Като един вид примамка бе намекнато, че Русия може да намали цената на газа за Украйна, стига Киев да се откаже от "болните" си мечти. В противен случай може да се стигне до преоценка на съвместните планове в ядрената област, въздухоплаването и аеронавтиката, както и на двустранното споразумение за свободна търговия.

Да внимават олигарсите!

Сега Путин придава допълнителна тежест на тези заплахи. Добре информираният вестник "Зеркало недели" например написа, като се позова на руски източници, че Путин сериозно се опасява, че ЕС може да се откаже от досегашните си съображения срещу авторитарния режим на украинския президент и още през ноември да подпише споразумението за асоцииране с Киев. Според други вестници тази възможност изглежда още по-реална на фона на преговорите между Киев и Берлин за лечение в Германия на арестуваната лидерка на опозицията Юлия Тимошенко. Ако тя бъде пусната на свобода ще отпадне и най-главната пречка пред подписването на споразумението.

Путин има още един аргумент за "търговската война": да размаха пръст на украинските олигарси, които са опора на режима на Янукович. Понеже най-важните сред тях - като например "стоманените" милиардери Ринат Ахметов и Виктор Пинчук и производителят на шоколад Петро Порошенко - имат и собствени медийни империи, по този начин те трябва да бъдат накарани да водят проруска политика за преобръщане на настроенията в Украйна. Оттук пък ще бъде намалено влиянието в Киев на проевропейските интелектуалци, които - както твърди Глазев - живеели от европейски и американски средства и преследвали отчуждаването на страната от славянските ѝ съседи по поръчка на свои "клиенти".

Накратко - по думите на сегашния лидер на опозицията в Украйна Арсений Язенюк, Русия се стреми да изгради "нова берлинска стена". Единствената разлика с оригинала е тази, че този път тя няма да е на вътрешногерманската граница, а на западната граница на Украйна.

АГ, ДПА, ФАЦ / Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов