Трудната истина за цената на ЕС

Когато преди шест години започна еврокризата, беше трудно да се прецени дали възлизащите на милиарди спасителни програми действително ще опазят общата валута и членовете на еврозоната. Днес може поне да се каже, че еврото не се срина и че солидарната помощ откри пътя към постепенното икономическо оздравяване на Ирландия, Испания, Португалия и Кипър. Само в Гърция не се получи, което на първо място е свързано с икономическите и обществените дадености в тази страна. Гърция винаги е била специален случай и вероятно още дълго ще остане такъв.

Още повече власт за Брюксел?

Провалите на спасителната политика в Гърция са донякъде и провал на германската канцлерка: методът за борба с кризата, наложен от Меркел, се основава на междудържавните договорености. Германската канцлерка иска ЕС да е общност, в която всяка страна-членка носи отговорност за своята финансова и социална политика, но я съгласува с останалите държави от Евросъюза. Гръцкият пример обаче показа колко неовладяемо става положението, когато дадена държава или дадено правителство отказват да се придържат към правилата на играта. Затова от Брюксел редовно се чуват искания не само за централизиране на контрола върху финансовите дела на страните от еврозоната (което вече е факт), но и на икономическата и финансовата политика като цяло.

Не е изненадващо, че сега френският президент се присъедини към поддръжниците на тези искания. Идеята за "европейско икономическо правителство" има дългогодишна традиция в Париж. Оланд пледира за общ бюджет и общ парламент на държавите от еврозоната. А това може да означава какво ли не - от няколко насърчителни фонда до един квази-държавен бюджет, от специална комисия в Страсбург до собствено народно представителство.

Цената на единството

Затова сега трябва да дадем време на Оланд да доизясни предложенията си. Едно обаче е сигурно: сегашният момент не е най-подходящият за прехвърляне на още повече компетенции към Брюксел. Народите на Европа първо трябва да преглътнат факта, че единството има цена, която понякога е доста висока. Впрочем, преглъщането на тази истина е за французите поне толкова трудно, колкото и за гърците или пък за германците.

Николас Бусе, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main