Трудното за Макрон тепърва започва

Той е нещо като олицетворение на политическия късмет – притежава верен инстинкт, бърз ум и добри съветници. Никой друг френски президент не е имал по-бляскав старт. Успя във всички свои начинания дотук – да избере най-подходящите хора за своя кабинет, да се прояви умело на международната сцена, да спечели невероятен успех на парламентарните избори. И човек започва да си мисли, че Макрон е в състояние да се справи с всяка задача, дори и с най-невероятната.

И все пак: според допитванията, на втория тур на парламентарните избори се очакваха значително по-високи резултати. Говореше се, че движението на президента ще извоюва над 400 места в Националното събрание, очакваше се мнозинство от 2/3 и тоталното разбиване на всякакъв вид опозиция. Дотам обаче не се стигна: Макрон все пак спечели достатъчно голямо мнозинство, което ще му позволи лесно да управлява, макар че делът на центристите в това мнозинство съдържа потенциал за бъдещи конфликти. С други думи: французите не дадоха пълен картбланш на Макрон – това също вече е ясно.

От една страна е тревожно, че по-малко от половината избиратели взеха участие във втория тур на изборите - възможно е хубавото време да ги е накарало да предпочетат други занимания. Освен това французите просто се умориха от политиката, защото в рамките на два месеца трябваше да гласуват четири пъти. Не е чудно, че след вълненията от силно персонализираните президентски избори интересът на мнозина избиратели спадна. Освен това всички анкети предричаха успех на движението на Макрон, което обезкуражи привържениците на останалите партии изобщо да участват.

Трудното тепърва започва

Сегашната ситуация във френската политика представлява истинско ново начало. То обаче крие в себе си и опасен потенциал. Около Макрон сега има хаотична смесица от голям брой политически новаци и хора, които са се прехвърлили от други фракции – а това може сериозно да го затрудни в управлението. Президентът тепърва ще трябва да ги научи как се спазва фракционна дисциплина, а и да превърне своето движение „Напред” в политическа партия. Особено второто едва ли ще премине без конфликти, което може да му струва загубата на депутатски места.

От днес обаче за Макрон започва изнурителното политическо ежедневие. Младият президент вече няма нужда да убеждава французите в личните си предимства, той трябва да ги накара да повярват в политическите му планове и реформи, а това по традиция е истинската трудност в страна като Франция. Почти всяко правителство от последните десетилетия се е проваляло именно поради тази причина. Всички те се огънаха пред уличния натиск на общите стачки или размиха до неузнаваемост първоначалните си намерения, както направи например злополучния президент Франсоа Оланд.

Еманюел Макрон обаче не може да си позволи никакво отстъпление. Неговият успех и неговият имидж ще зависят единствено от това дали ще успее да модернизира страната и да съживи икономиката. А това ще зависи най-вече от степента, в която успее да задържи своите сънародници далеч от барикадите, особено когато стане дума за орязване на социални облаги. Президентът ще трябва да постигне сложен баланс между уюта на държавните помощи, които задушават всякаква частна инициатива и съревнование, и студения пазарен радикализъм, за който във Франция никога няма да се намери подкрепящо мнозинство.

По същество става дума за социаллиберални реформи, които радикалната левица, социалистите и дясноекстремисткият „Национален фронт” неизменно са обявявали за „пъклено дело”. А основно острие на битката срещу всяка реформа винаги са били хардлайнерите сред синдикатите. Първото изпитание за младия президент ще покаже дали е в състояние да разчупи тази стара схема. Ще го разберем още това лято.

Макрон се нуждае бързо от резултати

След изборния си успех президентът разполага с известен кредит на доверие. Но той скоро ще се стопи, ако Макрон не успее бързо да постигне успехи – най-вече на пазара на труда.

Може би ще му помогнат оптимистичните очаквания в средите на френската икономика, която дълги години беше парализирана от депресия. Както и това, че много французи от различни среди и възрасти внезапно започнаха да вярват, че страната им може отново да се въздигне.

Макрон е длъжен да използва тази атмосферна промяна за конкретни стъпки и начинания, за да превърне надеждите на хората в шансове и още тази есен да отчете успехи. В противен случай въодушевлението на избирателите бързо ще премине в отчуждение от политиката и нова радикализация. Президентът и неговият кабинет са длъжни да оправдаят името си „Напред, Република!” и да направят истински политически пробив.