Трънливият път на Крим към Русия

Слънцето напича в центъра на Севастопол. Тук-там хората чакат на дълги опашки. Пред банките, пред административните сгради, а от миналата седмица и пред магазините на мобилните оператори. "СИМ- картите свършиха още рано сутринта", разказва един 50-годишен мъж. Украинската мобилна мрежа в Крим е изключена. Този, който може, се снабдява с предплатена СИМ- карта, за да не плаща такси за роуминг. Много неща в новото ежедневие на Крим не вървят както обикновено. Има доста неуредици, неустановеност, несигурност.

Изминаха пет месеца, откакто Крим се присъедини към Русия. По пътищата все още висят украинските пътни знаци. На регистрационните си номера много шофьори просто са зелепили руското върху украинското знаме. Украинските банки са затворени. Руските пък още не са отворени поради страха от западните санкции. Банкоматите не работят. Хората, които имат нужда от пари в брой, висят пред малкото отворени гишета на някоя банка.

Вложителите в украинските банки трябва да се борят, за да получат компенсации от създадения руски фонд. Компенсациите са в рубли, разбира се, и то не повече от 14 500 евро за банкова сметка. "Това е лотария. Фондът не функционира като хората, а някои молби изобщо не се обработват", казва Игор Савченко, който след дълго ходене по мъките е получил компенсация.

Цел за руски туристи

По крайбрежната улица се разхождат туристи, макар и не толкова много, колкото преди. Украинците избягват Крим. Руснаците пък искат на всяка цена да разгледат легендарния Черноморски флот, разположен в Севастопол още от царско време. Повечето руски туристи смятат, че присъединяването на Крим по съветско време към Украйна, е било историческа грешка. Затова и сувенирите, посветени на анексията, са последният крясък на модата. По улиците се продават тениски с лика на Путин или със снимки на "зелените човечета"- войниците в зелени униформи без опознавателни знаци, които окупираха Крим.

Игор Савченко не може да разбере тази руска еуфория. Той иска да си остане украинец и да запази украинския си паспорт. Въпреки, че ще бъде чужденец в собствената си страна и ще трябва да подава молба за право на престой пред руските власти. "Аз съм украинец. Освен това работя върху научен проект в сътрудничество с един виенски университет. Доколкото знам, ЕС не признава присъединяването на Крим", казва той. 24-годишният Игор се опасява, че с руски паспорт може да бъде изключен от съвместния проект.

Футболисти без клубове

В покрайнините на града два младежки отбора играят футбол на запуснато игрище. Отборът на клуб "Севастопол" провежда поредната си тренировка. Много от 14-15-годишните момчета мечтаят за професионална футболна кариера. Нали техният отбор е бил в първа украинска лига. Откакто обаче Русия анексира Крим, мечтите им изглеждат все по-неосъществими. "Нашият професионален отбор вече не съществува. Сега се опитват да основат нов клуб. Страхуваме се, естествено", казва Ярослав Зайцев. Новото руско ръководство в Крим забранява на отбора да играе в украинската лига. Украинският футболен съюз пък забранява преминаването му в руската лига. Затова повечето професионални футболисти са напуснали Крим и играят за украински отбори във вътрешността на страната.

Други жители на Крим се радват, че принадлежат към Русия. Вера Таранова например, която тъкмо напуска една дълга опашка в Севастопол. В ръцете си държи плик с руския държавен печат с двуглавия орел. Вера Таранова е щастлива. В плика е новата й руска здравноосигурителна полица. В Русия здравните застраховки са задължителни и се финансират чрез данъчните приходи от държавата. "Никой в Украйна не се грижи за нашето здраве", възмущава се пенсионерката.Това не е съвсем вярно. В Крим човек също може да сключи здравна застраховка, но трябва да плаща вноските от джоба си. Това не важи за Вера Таранова. "Сега нашата руска държава се грижи за нас. Както в Съветския съюз", тържествува тя. На полуостров Крим доминира копнежът по едно по-добро, отдавна отминало време. И мнозина смятат, че сега Русия трябва да го върне обратно.