Какво може да стори Германия? Как трябва да реагира една правова държава, когато собствената ѝ територия бива превръщана в пропагандна сцена от една друга, авторитарна държава и от един режим, който потъпква човешките права - не само на задържани журналисти? Отговорът може да е само един: да разобличи и преследва законовите нарушения, като същевременно внимава да се придържа строго към собствените си правила, които са и европейски правила.
Разбира се, че представител на чуждо правителство може да дойде и да говори в Германия, ако е поканен от частна организация. А дадено събитие, особено пък такова в закрито помещение, не може да бъде отказвано с аргумента, че щяло да създаде транспортен хаос или да предизвика контрадемонстрации. Това би било посегателство срещу свободата на събиранията и свободата на мненията. Задача на държавата, в случая на държавата и полицията, е да се съблюдават основните права на организаторите. Това е и добра възможност да се покаже на Турция какво означава свободата в действие, а именно - че и прекомерните претенции не я отменят.
Турската "пета колона"
От друга страна трябва да се наясно какво върши турското правителство - дали то наистина разглежда живеещите в Германия турци като своя "пета колона", която иска да използва за атаки срещу Германия? Не нарушава ли турската предизборна пропаганда германското право? Разбира се, тук не става въпрос за това да правим реклама на германската конституция или да очакваме, че Турция може да преработи своята конституция по модела от Германия. В крайна сметка и президиалната система има място в европейските конституционни образци.
Въпросът обаче е в друго: каква точно президиална система? Недопустимо е да се позволяват агитации в полза на един авторитарен режим, който се смята в правото си да потъпква човешките права и да подстрекава срещу инакомислещите, срещу правосъдието и медиите. Вярно е, че не е грешно да не се рушат мостовете към една затъваща в авторитарно управление държава, да се поддържат дипломатическите канали и да не се изкушаваме да я поучаваме. Но граници трябва да се поставят - при това ясни. Перверзна е представата, че Германия ще позволи на един все по-радикализиращ се режим да преследва противниците и подстрекава поддръжниците си - на нейна територия, в Германия. Това би означавало абдикация на правовата държава и лош сигнал към всички турци и германци, които искат да живеят тук свободно.
Райнхард Мюлер, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"
www.faz.net
Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main