Турската Темида удря в кантара

От скоро Истанбул разполага с най-голямата съдебна палата в Европа: 19 вградени един в друг бетонни блока, 326 съдебни зали, 442 съдийски канцеларии, 267 стаи за прокурорите и паркинг с 2 500 места. Гигантската бетонна купчина прилича на Пентагона и мнозина се питаха още при празничното откриване на съдебната палата какво ли право ще се раздава там. Когато миналия петък премиерът Ердоган преряза лентата на статуята на Темида, двамата видни журналисти Ахмет Шък и Недим Шенер бяха прекарали вече първата си нощ в затвора.

Обвиненията - изсмукани от пръстите?

В какво точно са обвинени те и още седем техни колеги - не се знае, предвид текущото разследване. Известно е единствено, че са подозирани във връзки с дясната подмолна организация Ергенекон. Това име символизира най-големия политически процес в новата история на Турция: обвиняемите са повече от 300, като сред тях преобладават активни и бивши армейски офицери и служители на полицията и тайните служби. Те са обвинени в подготовката на държавен преврат срещу ислямисткото правителство на Ердоган.

Турските либерали се израдваха: най-сетне ще се сложи край на военно-националистическия комплекс, най-сетне военните не са недосегаеми! Ахмет Шък и Недим Шенер също писаха в своите вестници за случая Ергенекон, Шък публикува дори цяла книга по темата. Само че той написа книга и за движението на религиозния проповедник Фетхуллах Гюлен и влиянието му върху полицейския и правосъдния апарат. Непубликуваният ръкопис на книгата бе открит в лаптопа на един от обвиняемите по процеса Ергенекон - за прокурора, достатъчно основание да напъха Шък в предварителния арест.

Критиката е нежелателна?

Изведнъж във визира на правосъдието попадат и сериозни журналисти. Налага се въпросът дали заплахата от Ергенекон не се използва като претекст за офанзива срещу свободата на съвестта и на печата? Нима премиерът Ердоган не търпи повече свободния печат? Да, Ердоган проявява все повече нетърпимост към критиката. Вярно е и това, че реформистката пролет отива към края си, тъй като перспективата за еврочленство на Турция се помрачава поради забавянето на необходимите реформи.