Турският двоен аршин

Турският премиер Ердоган беше един от първите, които оттеглиха подкрепата си за президента на Египет Хосни Мубарак и го призоваха да подаде оставка. "Вслушайте се в справедливите искания на народа си. Изпълнете желанията за реформи на Вашия народ. В днешния свят човек не може да игнорира или отлага спазването на правата и свободите", заяви тогава Ердоган. Съвсем по друг начин реагира той на събитията в Либия. И там народът излезе на улицата срещу омразния режим на Кадафи, но Ердоган се държа извънредно въздържано.

Зад паравана на дипломацията

Голяма роля явно играят икономическите връзки между Турция и Либия. От години насам турски фирми строят заводи, пътища, жилищни комплески в северноафриканската страна. Едва след като демонстрациите срещу Кадафи прераснаха в гражданска война и Турция беше принудена да евакуира десетки хиляди свои граждани, Анкара излезе със становище, че Кадафи трябва да се оттегли от властта.

В това външнополитическо поведение всъщност няма нищо чудно. Все пак става дума за сделки за милиарди. Само така може да се обясни и политическият шпагат, който Турция прави понастоящем. От една страна чрез посолството си в Триполи продължава да поддържа контакти с режима на Кадафи, а от друга, като член на НАТО, участва в международната мисия срещу режима, макар и не със самолети, а логистично.

Що се касае до Сирия, Анкара се държи още по-резервирано. Ердоган формулира извънредно предпазливо своята критика към режима на президента Асад: "Нашето общо желание е в Сирия да не се повтори ставащото в Либия. Това би ни изпълнило със загриженост." Изключително дипломатично изказване, което би могло да бъде преведено и така: ако в Сирия положението се изостри и насилието продължи, това би довело до политическа и икономическа катастрофа за Турция. Политическа, защото Турция трябва да вземе страна и да реши дали ще продължи курса си на сближаване с Асад или ще застане на страната на сирийския народ. В икономически план нестабилна Сирия би била катастрофа за Турция, тъй като отношенията са много по-близки, отколкото с Либия.

Разминаването между думи и дела

От години насам икономическите връзки между Анкара и Дамаск се задълбочават. От 2007 година има и споразумение между двете страни за зона за свободна търговия. Съответно предпазливо реагира и Ердоган на размириците в Сирия. В телефонен разговор той настоял пред Асад да се вслуша в гласа на народа и да осъществи исканите политически реформи. Турция искала в Сирия преходът да бъде плавен, без насилие - твърдят политолози в Анкара. Но дали това е възможно? Едва ли, особено след последната безсъдържателна реч на сирийския президент, който за пореден път "забрави" да обещае обхватни реформи. И телефонните разговори на Ердоган едва ли ще помогнат в това отношение.

Автор: Щ. Вурцел, К. Цанев

Редактор: Д. Попова-Витцел