Турското престъпление и германската вина

Темата за геноцида над арменците в Османската империя до скоро беше табу в Турция. Едва сега се показва макар и минимално желание от страна на Анкара да отвори някои архиви за специалистите. Малцина обаче знаят, че Германия е съучастник в геноцида над арменците в Османската империя през 1915 година. Тази тема беше в центъра на дискусия, организирана от германската фондация "Хайнрих Бьол" в Берлин.

Оспорваната декларация

През 2005 г. германският Бундестаг приема декларация, с която признава съучастието на Кайзерова Германия в геноцида над арменците през 1915 година. С това федералната република се ангажира да работи за помирението между арменци и турци. Приемането на тази декларация е предходено от бурна дискусия. Въпросът е дали тя няма да влоши отношенията на Германия с Турция. 

В предисторията на геноцида над арменците обаче има красноречиви факти, които потвърждават германската вина. Първоначално Германия е на страната на арменците и по този начин си сътрудничи с Русия. Провалът на това сътрудничество обаче се оказва фатално за арменците. Още повече, че офицери от Кайзерова Германия обучавали османската армия.

Историкът Ханс Лукас Кизер от университета в Цюрих припомня: "Енвер паша, който бил министър на войната и начело на османската армия, си уговорил среща с германския посланик и поискал съгласието на Германия за депортирането на арменците." Посланикът се съгласил. С това било поставено началото на германското съучастие. По-късно германски офицери на служба в османската армия били преки свидетели на зверствата над арменците. Германската империя обаче не протестира и не предприема нищо срещу Истанбул, за да спре геноцида над арменците.

Какво следва от признатата вина?

"Декларацията е само началото", заяви по време на дискусията в Берлин Мари Луизе Бек от Зелената партия. Според нея всяко германско дете трябва да знае, че 20 век започва с геноцид и германците са били съучастници в него. А председателят на Зелената партия Джем Йоздемир, който е от турски произход, казва, че темата за турския геноцид над арменците трябва да бъде обстойно разглеждана в германските учебници по история.

"Фактът, че някои национални парламенти определят събитията от 1915 година като геноцид, не е достатъчен", твърди Йоздемир. Според него проблемът може да бъде решен едва тогава, когато той бъде дискутиран в турския парламент, а в турските учебници по история влязат онези факти, които отдавна вече са известни на науката. Досега обаче Турция отказва да признае случилото се през 1915 година като геноцид над арменците.

Автор: Ж. Данисман, М. Липчева-Вайс, Редактор: Й. Йорданова