Турция: един скандален процес
Дори на най-големия циник навярно ще му е трудно да не подкрепи обвиняемия Джан Дюндар. Не може да се отрече, че в надигащата се вълна на възмущение критиките срещу Ердоган и Турция често са неприемливи, но това не променя факта, че съдебният процес срещу журналиста Дюндар е просто смехотворен.
За какво става дума? Дюндар, бивш главен редактор на опозиционния вестник "Джумхуриет", както и Ердем Гюл, ръководител на бюрото на същия вестник в Анкара, са обвинени в подкрепа на тероризма. Обвинението се крепи върху публикуваните от вестника поверителни документи, в които се казва, че през 2015 година Турция е снабдявала с оръжия ислямистите в Сирия. Джан Дюндар и Ердем Гюл са направили онова, което е дълг на всеки критичен журналист: хвърлили са светлина върху съмнителната роля на турското правителство в сирийския конфликт.
Делата на Ердоган
Скандален ли е този процес? Разбира се, че е. Фактът, че се провежда при закрити врати е само допълнителен скандален детайл. Процесът разкрива колко катастрофални са условията, в които работят критичните турски журналисти. В класацията за свободата на печата на "Репортери без граници" Турция междувременно заема 151 място от общо 180 страни. Откакто Ердоган стана държавен глава през лятото на 2014, лично той е завел близо 2000 дела за обида срещу най-различни лица.
Почти всеки турски журналист, който пише на критични теми, се е сблъсквал с всевъзможни трудности и опити за натиск от страна на властите. А твърдението на Ердоган, че Турция била страната, в която имало най-голяма свобода на печата, е толкова безсрамно, че може да накара и най-големия циник да се разтрепери.
След травмиращите преживявания от опита за пуч в средата на юли Турция се намира в състояние на постоянна параноя, а отношението към всякакъв вид критични информации е почти истерично. Затова не е учудващо, че турската прокуратура обвинява и журналистите Джан Дюндар и Ердем Гюл в подкрепа на движението "Гюлен". Точно затова е и правилно, че Джан Дюндар беше номиниран за наградата "Сахаров" на Европейския парламент.
Нищо ново под слънцето
Само че: катастрофалното положение на журналистите в Турция не е нещо ново, нито пък отношението на турския президент към всякакви критични писания. Дюндар може и да си сложи в рамка наградата "Сахаров", но нито това, нито превърналите се междувременно във фарс преговори за прием на Турция в ЕС не са в състояние да подобрят ситуацията на турските журналисти.
Единственото нещо, което може да предизвика положителни промени, е упражняването на силен натиск от чужбина. Само че Европа проигра изцяло тъкмо този лост за оказване на влияние. А това стана, когато сключи с Турция сделката за бежанците.