Турция, ЕС и Кипър

когато ще бъде взето решение "за" или "против" започването на преговори с Анкара. Турция признава само северната половина на острова, където живеят кипърските турци, докато останалият свят признава южната, гръцката половина на Кипър, която през май се присъедини към ЕС.

Запитан, в интервю за френския вестник "Ле Монд" дали Анкара ще признае Кипър, турският премиер Ердоган отговаря: "Не. И мисля, че е нечестно да ни се поставя този въпрос след като направихме всичко възможно за мирно уреждане в Кипър." След което добавя: "Само ООН може да поиска от нас да признаем Кипър, а това няма нищо общо с ЕС. Ние не искаме да обсъждаме това преди 17 декември. Кипърският проблем може да бъде повдигнат след, но не и преди срещата на 17."

Кипърското правителство настоява за пълно дипломатическо признание преди евентуалното започване на преговори между Брюксел и Анкара. В отговор на прогръцки преврат в Никозия, Турция нахлу в Кипър през 1974 и оттогава държи над 30 хиляди войници на разделения остров. Нидерландският премиер Балкененде, актуалният председател на общността, заяви, че ЕС не може да е доволен от съществуващото положение и също призова Турция да признае Кипър преди срещата на високо равнище този месец.

Впрочем проблемите на Турция не свършват с Кипър. В последния проект на декларацията, която ще бъде приета на 17 декември, се казва, че Анкара трябва да докаже, че прилага на практика европейските закони, а не само да дава вид, че прави това. В проекта се казва също, че контактите с Турция са процес с отворен край, без автоматична гаранция за членство в ЕС. Изрично се споменава думата "изтезания", една крайно чувствителна тема за Анкара, и се намеква за евентуално трайно ограничаване на турската трудова миграция.

Турските дипломати в Брюксел и Анкара не излъчват много оптимизъм. "Проекто-декларацията е лишена от яснота, честност и последователност . . . Ние разбираме, че не е лесно да се съчетаят различни мнения в един текст, но трябва да бъдат отчетени и турските интереси" - казва един от тях. Външният министър Абдула Гюл замина за Брюксел, подчертавайки, че ще работи упорито за промяна в проекта. Американският държавен секретар Колин Пауъл, говорейки в Брюксел, заобиколи деликатно темата за турското членство в общността, заявявайки, че това било работа на ЕС. Американците поддържат категорично турското искане, но се въздържат от публични декларации, спомняйки си явно острата реакция, която предизвикаха в Европа предишните им безцеремонни изявления.