Турция няма нужда от тази омраза
Турция преживя много бурни дни. Един от най-големите вестници в страната „Хюриет” беше атакуван два пъти, също както и сгради на прокюрдската партия (HDP). Магазини бяха замеряни с камъни и опожарени. Политическото ръководство на страната се намира на кръстопът. Ако действа непредпазливо, резултатите от войната срещу терора като нищо биха могли да предизвикат вътрешен конфликт.
След по-малко от два месеца в Турция предстоят нови парламентарни избори. Турция се намира в трудна, дори опасна ситуация - на ръба на сериозни политически конфликти. Убийствата на турски войници от страна на кюрдската работническа партия (ПКК) бяха осъдени от Анкара и от ЕС като терористични деяния. Хиляди хора в цяла Турция протестират срещу този тероризъм и това е правилно. В някои части на страната обаче ситуацията вече се оказа извън контрол. Някои от демонстрантите нападнаха вестник „Хюриет”, атакуваха дори главната квартира и други сгради на HDP.
Играта със страха
"Страхът и демокрацията са две взаимно изключващи се неща. А ние изпитваме страх" , каза главният редактор на „Хюриет” Седат Ергин. Тези думи са красноречиво доказателство за натиска, на който са изложени турските медии – особено онези, които си позволяват критични мнения за президента Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието ( ПСР). Вестник „Хюриет” например беше нападнат след като цитира изявление на Ердоган по начин, който според привържениците на ПСР изопачавал истината.
Подобна агресия обаче не може да бъде оправдана от нищо. Нападенията срещу медии и демократично избрани партии като HDP са престъпления. Вярно е, че някои от нападателите бяха арестувани, но главният проблем е друг: който подстрекава младите хора към насилие, като им подшушва, че медиите били терористични сдружения, се впуска в опасна игра с огъня.
Време е за солидарност
Насаждането на омраза и разпространяването на дискриминиращи идеи няма да помогне на никоя политическа партия. Тъкмо напротив. Гражданите ще започнат да се питат кой е виновен за сегашната нестабилност в страната. Безспорно е, че всеки има право да демонстрира своите убеждения, но държавата е длъжна да защитава своите граждани и да наказва онези, които провокират омраза и насилие. Днес Турция има нужда от повече солидарност и от съзнанието, че всички, които живеят на територията на страната, са длъжни да живеят съвместно. Турският президент е личността, която символизира тази общност, независимо от различията в етническия произход и политическите убежения.
Всички политически лидери се обърнаха към народа и призоваха за такава солидарност. Само Ердоган го направи със закъснение. Всъщност в сегашната ситуация вече не става дума за това кой ще спечели изборите. Става дума за бъдещето на една страна, която дълго се е борила за своето единство. Сега Турция е изправена пред нов вид терор, който сее омраза и дискриминация. Единственият, който е в състояние да спре този терор, съпротивлявайки се на всякакви провокации, е народът.