Турция: танковете идат, проблемите остават

Всички магазини са отворени и по улиците е пълно с хора – в Истанбул извънредното положение, наложено от президента Ердоган след опита за военен преврат, не се усеща особено. В големите градове не се срещат танкове, с каквито турците от югоизточната част на страната са свикнали отдавна.

За предпоследен път извънредно положение в Турция е наложено през 1987 година при управлението на министър-председателя Тургут Йозал. Неговото предназначение – да подпомогне борбата срещу Кюрдската работническа партия ПКК. В населените предимно с кюрди провинции в югоизточна Турция тогавашното правителство успява да постигне по този начин целта си – и така създава предпоставките за хиляди неразкрити убийства, системни мъчения, опожарявания на цели села и други сериозни нарушения на човешките права.

За мнозинството от турското население всичко това вече е история. Тъй като от 79-те милиона жители на страната 47 милиона са родени след 1980-та – годината, в която се извършва един слабо известен военен преврат. Респективно – над половината от всички турци не са се сблъсквали с преврат до 15 юли.

Спомен за мъртвите

„Семейството ми ми е разказвало много за тогавашния преврат“, разказва 19-годишната студентка Лорин Догантюрк. „Но е трудно да си представиш, че днес може да се случи същото.” Младата жена споделя, че от деня на несъстоялия се преврат насам не може да спи спокойно: „Шумът на реактивните самолети, новините, от които научавахме , че броят на жертвите расте, бомбите – като че ли всичко това може да се случи отново”.

В Истанбул споменът за 246-имата души, загинали в нощта на 15 юли, е все още жив. На площад Таксим е поставена табела с имената на жертвите. Телевизионните екрани в метрото и в автобусите показват снимки на загиналите.

Някои жители на Истанбул намират извънредното положение за не толкова обезпокоително. „Не съм преживявал нищо подобно. Може и да е ефективно – ако е рекъл Господ”, смята 27-годишният Ибрахим Кунчу. Извънредното положение трябва да остане в сила дотогава, докато бъдат наказани всички, които носят вина за проваления преврат. „Ние поддържаме нашата държава”, добавя той.

„Сили и надежда”

Търговецът Кенан Шекер очаква от турската държава да залови колкото може по-скоро пучистите. „До края на живота си няма да забравя този 15 юли”, казва той. След като видял по телевизията бомбардировките на парламентарната сграда, излязъл на улицата. Малко по-късно станал непосредствен свидетел на това как човешкото множество окупира една близка военна сграда. „Когато видяхме, че хората по улиците стават все по-повече, добихме сили и надежда”, спомня си Кенан Шекер.

Законите, които в момента са в сила, напомнят на журналиста Фехим Ашък за 90-те години. „С обявяването на извънредното положение правителството се сдоби с неимоверна власт”, смята той. И не вярва особено на уверенията на президента Ердоган, че извънредното положение засяга само пучистите, инфилтрирани в държавата.

Стари конфликти, стари рецепти

„По отношение на тази тема за съжаление няма как да не бъдеш песимист”, казва Ашък. Репресивната политика на управляващите буди тревога във връзка с обявяването на извънредното положение.

„Дори във времената на наистина големи конфликти не е било обявявано извънредно положение”, отбелязва Ашък с поглед към продължаващата конфронтация между турските сили за сигурност и ПКК. Днес подходът на правителството е по-брутален, отколкото преди 30 години. „Тези, които ръководят страната, могат да действат без особени задръжки. Що се отнася до политиката спрямо кюрдите, те дори не спазват собствените си закони”, изтъква журналистът. Той не вярва, че правителството на Ердоган сериозно ще се конфронтира с кюрдите. И обобщава: „Ситуацията може да се промени едва тогава, когато Ердоган получи това, което иска, а именно пълен контрол над страната”.

***

Разгледайте и нашата фотогалерия