Тъмната страна на най-богатия швед

През 1943 г. 17-годишният бъдещ магнат основава с първоначален капитал, равняващ се на 30 евро, компанитя си IKEA. Името е съставено от инициалите му и първите букви на двете селца, където е израснал. Първоначално продава химикалки и часовници, търговията с мебели започва едва през 1947 г.

Първият си мебелен магазин отваря в Елмхулт край Стокхолм през 1958. В наши дни веригата IKEA върти годишен оборот от 16 милиарда евро и за нея работят 127.000 души. Седалището на компанията официално е в холандския град на порцелана Делфт, холдингът IKEA е регистриран в Люксембург, а логистичният център е в германския град Дортмунд. 

Нацизъм или младежка заблуда 

Ингвар Кампрад е симпатизирал на идеите на националсоциализма и това е известно от 1994 г. Тогава шефът на концерна призна в отворено писмо: "Аз бях нацист", но същевременно заяви, че това била "най-голямата грешка в живота му".  През 2008 г. в телевизионно интервю добави, че "симпатизирал повече на Мусолини отколкото на другия тип".

Съблазнила го идеята за кооперативната общност. Кампрад заявява, че това било плод на възпитанието, което получил в семейството си и най-вече на влиянието на баба си, която произхождала от Бохемия в днешна Чехия. Когато бил малък тя му давала да чете нацистки пропагандни материали.

Членува обаче и в шведската партия SSS (Svensk Socialist Samling), приемничка на Националсоциалистическата работническа партия. Очевидно е заемал в нея и висок пост. Шведската телевизионна журналистка Елизабет Есбринк разкри в току що излязлата си трета книга "Във Виенската гора все още дърветата си стоят", че Кампрад е вербувал членове за SSS и според собствените му думи "посвещавал много време и енергия" на тази дейност. 

Възхищението по десния радикализъм е истинско

Още през 1943 г. 17-годишният тогава Ингвар Кампрад попада на мушката на шведското контраразузнаване и тайна полиция, в която има досие. От него авторката помества цитати в книгата си. Есбринк пише, че службата-предтеча на днешната шведска "полиция по сигурността" (Säpo) е отваряла писмата на младия Кампрад и по този начин се сдобила с информация, премълчавана досега от самия него.

Удостоената с редица награди за журналистически разследвания Елизабет Есбринк разкрива, че връзките на Кампрад с мрежата на SSS (откъдето има членска карта с номер 4014) и дясно-радикалния лидер Пер Енгдал са продължили до 50-те години и то много интензивно. В покана до Енгдал за сватбата си Кампрад дава израз на гордостта, че е част от "Кръга Нова Швеция", основан от Енгдал още към края на 30-те години.

През август 2010 г. Кампрад  заявява и в интервю, че Енгдал е бил велика личност и че мнението му по този въпрос не е променено. Журналистката пазела записа от интервюто. Според нея Кампрад не се е поддал на нацистки увлечения от младежка незрялост, а е действал по убеждения и целенасочено.

Тъмните страни тепърва излизат наяве

Ингвар Кампрад, който живее в швейцарската община Епалингес и е сред най-богатите хора с лично състояние от около 6 милиарда евро, на първо време отказа да коментира книгата на своята сънародничка. Говорителят му Пер Хегенес заяви пред журналисти, че Кампрад не знаел нищо за секретното си досие. Хегенес изрази съмнение, че разкритията могат да окажат някакво отрицателно влияние върху концерна IKEA.

Шведският сатирик Магнус Бетнер бе казал веднъж: "Един от проблемите на Швеция е, че всички си мислят, че ние сме като Abba и IKEA. Че сме нация на прекрасни хора, които пеят весели песни в стилни и модерни апартаменти. Но ние самите гледаме на себе си малко по-различно. Имаме и една много, много тъмна страна, а аз мисля, че едва сега започваме да я откриваме"