Търси се план “Б” за Косово

План-графикът за оконочателното решаване на косовския въпрос първоначално изглеждаше уточнен: в края на септември контактната група от САЩ, Великобритания, Русия, Франция, Италия и Германия прие резолюция, в кото се казваше, че решението трябва да бъде прието до края на 2006 година. Посредникът на ООН за Косово Марти Ахтисаари междувременно обяви, че ще представи предложение за решаването на въпроса чак след изборите в Сърбия в края на януари идната година. За оконочателното решаване навъпроса по статута на Косово във всеки случай била необходима нова резолюция на Съвета за сигурност, защото според сега действащата резолюция 1244 отговорността за Косово се намира в ръцете на административното управление на ООН, в нея обаче се казва също така, че Косово представлява интегрална част от Сърбия. Макар предложението на Ахтисаари да не е представено официално, неговата същност е известна в общи черти: предлага се така наречената “условна независимост” и “наблюдаван суверенитет”. Изведнъж обаче се задава нов проблем: Умножават се белезите за това, че Русия смята да защити сръбската позиция и поради това да наложи своето вето в Съвета за сигурност. В такъв случай ще остане да важи резолюция 1244. Стигне ли се наистина дотам, ЕС не е подготвен със “план Бе”. В Косово пък расте натискът на улицата, да се обяви “едностранна независимост”. След евентуален провал в Съвета за сигурност, партиите в парламента на Косово ще бъдат принудени да се подчинят на натиска на улицата. Тогава интересен става въпросът, как ще реагират на подобно развитие страните, които имат свои войски, разположени в Косово. Де факто това са ЕС и САЩ. Има блези, че САЩ ще признаят едностранно обявената от Косово независимост на провинцията. Сред ЕС има различни позиции. Има страни, които предпочетат бързото даване на независимост, има обаче и други, които поради проблеми с малцинства са скептично настроени към косовската независимост. Съществува реална опосност, по този проблем, ЕС да не успее да се споразумее около единна линия на външнополитическо поведение. Това пък би се отразило катастрофално върху отношенията между ЕС и САЩ. Дане говорим, че голяма част от институциите в Косово като УНМИК и КЕЙФОР на практика ще се окажат недееспособни. В крайна сметка не е изключено, в Косово да се възцари политически, военен и икономически хаос. Ако част от европейските държави признаят независимостта на Косово, а други – не, това ще бъде равнозначно на политическа капитулация на общността. Това разбира се, е най-лошият вариант на сценария. За да бъде предотвратен той е нужно да се проведат консултации между всички засегнати страни. Германия ще трябва да играе особено важна роля поради започващото в началото на януари председателство в рамките на ЕС. Целта трябва да е изработването на единна линия на политика и поведение за в случая, че предложението на Ахтисаари пропадне. Най-много трябва да се внимава за това, да бъдат осигурени гаранции, че не може да има пълна косовска независимост , без наличието на каквото и да било международно наблюдение. Надеждата, че всичко може да се уреди по добър начин, не е достатъчна. Нужен е план “Бе”.