Убийците от Цвикау

Все още няма доказателства, но уликите са стряскащи: предполага се, че в рамките на 12 години дясноекстремистка групировка от източногерманския град Цвикау е успяла да убие 10 души, предимно чужденци, и да извърши дузина банкови обири. И на никого не направило впечатление, че зад  т. нар. "дюнер-убийства", разглеждани като изолирани случаи, е имало система и дясноекстремистка идеология на омразата.

Как е възможно?!

Защо трябваше да се стигне дотук, след като Службата за защита на конституцията и полицията са уж добре организирани и оборудвани? Нямало стабилни улики, насочващи към дясноекстремистки подбуди, заявиха от германското вътрешно министерство. Може би защото работата на властите е била насочена предимно срещу предполагаеми ислямисти, склонни към насилие? Или пък защото дясноекстремистките идеи са станали по-приемливи за обществото? И не е ли изключено информатори на Службата за защита на конституцията да са искали да укрият или предотвратят подобни изводи?

На всички тези въпроси сега трябва да бъде намерен отговор - безрезервен, бърз и мащабен. Така обеща федералното правителство. Това е правилно, но въпреки това би трябвало да става дума не само за политически мерки. Нужно е сега разкритата поредица от насилия да бъде придружена в имиграционното германско общество от широк обществен дебат. За де не може повече в Германия да се развива на тъмно, из кръчми и клубове онова, за което в днешна Германия не би трябвало да има място: дясноекстремистка идеологическа слепота и насилие.

Минало непоправимо?

Няма и 20 години, откакто неонацисти хвърлиха коктейли "Молотов" в жилищна сграда на турски семейства в гр. Мьолн. Деяние, което привлече вниманието в страната и чужбина. Сега разкритата серия от престъпления сочи, че расистките идеи все още намират разпространение в обществото. В някои източногермански региони неонацистите се изживяват като местни лидери и заявяват, че тяхното селище е "освободена" или "национална" зона. Пеят националсоциалистически песни по време на клубни срещи и тероризират инакомислещите, независимо дали става дума за чужденци или за представители на левицата.

Те в никакъв случай не представляват мнозинство, но искат да се представят за такова; готови са да налагат мисленето си и с употреба на насилие и разчитат на мълчанието на всички онези, които са информирани, но предпочитат да си замълчат. Точно тук се крие опасността, срещу която трябва да се действа чрез обществена дискусия за десния екстремизъм.

Чужденец = враг

Въпреки продължаващите вече десетилетия миграционни процеси, в днешното германско общество се ширят паралелни начини на мислене и структури, сбогували се с основните ценности на демокрацията. По правило е "виновен" чужденецът, той се превръща в образ на врага и в мишена за сляпа агресия. Най-вече сред онези, които и без това се изживяват като жертви на общественото развитие заради покачващата се безработица и липсата на перспективи. Това е така още от Средновековието - рефлексите не са се променили, въпреки политиката за интеграция, въпреки многобройните кръгли маси и политически призиви.

В европейски мащаб Германия е по относителния дял на чужденците малко над средното равнище - близо 10 на сто мигранти работят и живеят във Федералната република. Длъжници сме не само на тези 9 милиона души, а и на демократичната германска конституция да задушаваме в зародиш дяснорадикалния терор. В противен случай се залага на карта цялостта на обществото ни.