''Угрозата'' българи и румънци

От 1 януари 2014 година българите и румънците ще се радват на още една свобода - те ще имат право на достъп до трудовите пазари в Западна Европа, посочва агенция ДПА. От началото на годината отпадат и последните ограничения за гражданите на двете страни, които вече няма да се нуждаят от разрешително за работа.

Мигрантите - на мушка

Същевременно няколко германски издания пишат, че баварският Християнсоциален съюз (ХСС) предприема по-твърд подход към трудовите мигранти от Източна Европа. Обмисля се как тези хора да не бъдат допуснати до германската система за социално осигуряване, а злоупотребите със социалните плащания да бъдат наказвани по-строго. Няколко издания цитират подготвено за гласуване решение, според което през първите три месеца от пристигането си в Германия новите преселници няма да имат право на социални помощи. Под мотото: "Който мами, изгаря" баварските консерватори се опитват да издействат и санкции за злоупотребяващите - предвижда се не само екстрадиране обратно в родината, но и забрана за повторно влизане в Германия, пише например Зюддойче цайтунг. По този повод Шпигел пък припомня, че баварският ХСС е успял да вкара няколко рестриктивни текста срещу бедните мигранти от Източна Европа в коалиционния договор за управлението на страната. Според Пасауер Нойе Пресе предложенията ще бъдат обсъждани на закрито заседание на партията от 7 до 9 януари във Вилдбад Кройт.

От полза за германския пазар на труда

Друг акцент поставя германската телевизия ЕнДеЕр, според която от това "изтичане на мозъци" полза има и германският трудов пазар. По данни на румънските синдикати най-малко 20 хиляди румънски медицински сестри и 30 хиляди румънски лекари вече са напуснали страната. Основната причина е ниското заплащане на техния труд в Румъния - за медицинска сестра например то е по-малко от 300 евро месечно с всички добавки, например за допълнителните часове труд. В някои румънски болници цели отделения са принудени да затварят врати поради липса на персонал. От 1 януари 2014 година се очаква още повече медицински работници да напуснат Румъния.

Нова голяма изселническа вълна обаче не се очаква, защото в огромната си част желаещите да работят в чужбина отдавна са напуснали страната - още преди 10 или 20 години, твърдят румънски синдикалисти. От 1 януари само незначителен процент хора ще се присъединят към изселниците - по-скоро за да видят как е навън или да се опитат да се "закачат" за някаква работа. Но в основни линии повечето желаещи отдавна вече са в чужбина. Тези хора са квалифицирани, работят легално и си плащат редовно данъците. Затова и не се забелязват в Германия. Това, което се вижда по улиците на германските градове, са просещите роми, се казва още в репортажа.

По сходен начин вижда нещата и германският Зюддойче Цайтунг. Изданието пише, че изтичането на "най-умните глави" от Източна Европа в чужбина продължава вече от доста години. Според Института за изследване на трудовия пазар и професиите, Германия има полза от общо 360-те хиляди преселници от България и Румъния. Вярно е, че в градове като Берлин, Дуисбург и Дортмунд около 1/4 от намиращите се там българи и румънци са безработни и зависими от социални помощи. Но като цяло те са изключение: по официални данни към средата на 2014 година само 7,4 на сто от българите и румънците в Германия са били без работа - под средното за страната.

Хора "втора категория"?

Пристигащите в Германия българи и румънци по правило са млади хора, а половината от тях са с изучена професия или дори с висше образование. Значително по-рядко те получават германски социални помощи или пенсии, затова пък редовно плащат отчисления към пенсионните и социалните каси. Като теглим чертата, преселниците от България и Румъния дават повече на страната отколкото вземат от нея, пише мюнхенското издание, като се позовава на експерти от Агенцията по заетостта. Този ефект ще се засили от 1 януари, когато се очаква между 100 и 180 хиляди българи и румънци да пристигнат в Германия, четем още в тази публикация.

Обратната страна на медала е постоянно намаляващото население в двете страни. Това в България например е намаляло от 9 милиона в края на комунизма на 7,4 милиона днес. За същия период почти 4 милиона румънци са напуснали страната основно заради по-ниския стандарт на живота в страната в сравнение с този в Западна Европа и САЩ. Други причини са корумпираните им правителства и слабите икономики в двете страни, посочва Зюддойче Цайтунг.

Австрийският Ди Пресе цитира експерти по въпросите на трудовата миграция, които не виждат никакви основания за притеснения във връзка с предстоящото отваряне на трудовите пазари за българите и румънците. Според изданието, опитът дотук показва, че няма да се стигне до нова мащабна вълна от трудови мигранти от Изток на Запад. Темата се раздухва от политиците - правят се опити за разпалване на страхове във връзка с предстоящото отваряне на трудовите пазари. Особено във Великобритания, Германия и Холандия приравняват очакваните нови преселници от България и Румъния с българските и румънските роми и ги наричат "туристи заради западните социални помощи". Изданието цитира и публикация в българския вестник Дума, който атакува Лондон, Париж и Берлин заради това, че третират българите и румънците като хора "втора категория".