Ужасен призрак или носталгично сувенирче?
25 май 2011Същата картина като всяка година: 25 май, денят, в който бивша Югославия честват рождения ден на "големия син на народа" Йосиф Броз Тито, се отбелязва с масови прояви - в родния му Кумровец се събират много хора от всички части на вече разпадналата се държава. Те пеят партизански песни, развяват вече забравените знамена и пият вино в малкия ресторант. Отново се продават значки, чаши и тишъртки с образа на Тито. Защото Тито присъства и днес, казва Твъртко Яковина, историк от Загреб.
Запазена марка
"Както и преди, когато беше жив, Тито е запазена марка. Когато на уводната страница на вестника е публикувана история, чийто главен герой е той, вестникът се продава като топъл хляб. Всичко, което е свързано с него, привлича интереса на всички", казва историкът.
Култ към личността има в социалистическите страни от самото начало - тялото на Ленин е мумифицирано и поставено в специално построения мавзолей на "Червения площад". Култът към наследника му Сталин е още по-грандиозен. Сталин е големият победител във Втората световна война и този модел е експортиран във всички соц-страни в Източна Европа. Има обаче и изключения, както сочи историкът Даниел Урщпрунг от университета в Цюрих:
"Например Румъния, където от края на 60-те години Чаушеску изгражда съвсем нов култ към личността, към собствената си. Изключение е донякъде и България, където пък през 70-те и 80-те години на миналия век в култ е издигнат Тодор Живков."
Днес, повече от 20 години след падането на Берлинската стена и края на социализма в Източна Европа споменът за онези времена все още е жив и то не само в страните от бивша Югославия. Макар България да е единствена в бившия източен блок, където няма музей на социализма, социалистическият начин на живот присъства навсякъде.
"Доброто старо време"
Писателят Георги Господинов казва: "Това, което ми направи впечатление, е че в България продължиха да се произвеждат и да се продават на пазара всички онези популярни неща от хранително-вкусовата промишленост, които бяха типични за времето на социализма, с опаковките от онова време. Т. е. по някакъв начин първа индустрията като че ли беше усетила носталгичния момент. Хората в България продължават да живеят сред бита на социализма..."
В Албания мнозина все още почитат сталинисткия вожд Енвер Ходжа като големия освободител от фашистката окупация през Втората световна война и като един вид национален герой, който е върнал на албанците тяхната независимост. След 1997 година, когато общественият ред се срива, много хора започват да изтласкват от съзнанието си отрицателните явления от времето на Енвер Ходжа и да си спомнят за "доброто старо време", когато имало стабилност, сигурност и ред.
Дори и в Румъния, където режимът на Чаушеску се смята от всички за много репресивен, днес са склонни да превъзнасят миналото. Наистина, тук няма носталгия по социализма и сувенирчета, напомнящи за него, само че от последното допитване става ясно, че близо две трети от румънците имат преобладаващо положителна или отчасти положителна представа за бившия комунистически диктатор.