Узря ли Косово?

В разгара на лятото Международната наблюдаваща група за Косово обяви, че през септември ще бъде сложен край на контрола над независимостта на страната. Преди броени дни пък (7-ми септември) парламентът в Прищина прие всички необходими конституционни промени за получаване на пълна независимост. И ето, че от днес Косово придобива пълен суверенитет.

"Днес Косово е модерна мултиетническа демокрация" и всички институции в страната са готови да поемат пълна отговорност", четем в становището на Международната комисия. Експертът по балканските въпроси Норберт Мапес-Нидиек също е убеден, че Косово е узряло за пълна независимост и може да функционира и без международно наблюдение.

Кратка история на независимостта

На 17 февруари 2008 година Косово се обяви за независима държава. Декларацията за независимост беше подкрепена от повечето западни страни, сред които Германия, САЩ, Великобритания и Франция. Няколко месеца преди това усилията за намиране на решение, полагани от международния посредник за Косово Марти Ахтисаари, се провалиха окончателно - през 2007-ма сръбските ръководители изцяло отхвърлиха неговото предложение за даване на широка самостоятелност на Косово под международно наблюдение. В крайна сметка обаче неговият план беше осъществен - без съгласието на Белград и без да бъде признат от сърбите в северната част на Косово.

Сега комисията официално прекратява мониторинга, въпреки че правителството в Прищина не контролира изцяло северната част на страната. Контролът върху териториалната цялост обаче е само един от проблемите, пред които са изправени институциите в страната.

Икономически зависимости, бедност и корупция

"В икономическо отношение Косово изобщо не си е стъпило на краката", казва Норберт Марес-Нидиек. Друг сериозен проблем е масовото бягство на добре образованите млади хора. Балканският експерт смята, че Косово може да просъществува само, ако му бъде оказана широка икономическа подкрепа. "Това естествено ограничава суверенитета и това формално признаване на пълен суверенитет в крайна сметка няма голямо значение. Защото суверенитетът на страната е силно ограничен от икономическата и политическа зависимост", казва Мапес-Нидиек.

Днес Косово е най-бедната страна в Европа. Официално безработицата там е 43 %, а годишният доход на глава от населението е средно около 2 000 евро. Голямо предизвикателство пред правителството в Прищина представлява и борбата с корупцията и организираната престъпност. "Това са вътрешни косовски проблеми и хората в страната знаят най-добре как функционират те. Затова съм сигурен, че единствено косовските институции биха могли да се преборят с корупцията и престъпността. Международната общност се провали в тази борба. Сега нашите институции трябва да се справят сами", твърди косовският професор Арсим Байрами. В същото време обаче професор Байрами не отрича, че за проблемите в северната част на страната Косово се нуждае от подкрепата на KFOR и EULEX.

Според Горан Богданович, бившия сръбски министър за Косово, голяма част от проблемите, свързани със сръбското малцинство, могат да бъдат решени само с помощ отвън. Става въпрос за "свободата на придвижване, проблемът със сръбската собственост в Косово, липсата на готовност за помирение сред политическите елити в Белград и Прищина и въпросът за завръщането на бежанците".

Берлин оказва силен натиск за нови преговори

Досега едва 91 от общо 193 държави-членки на ООН са признали независимостта на Косово. В ЕС има още пет страни, които все още не са го сторили - Испания, Кипър, Гърция, Румъния и Словакия. Най-силно от всички обаче се противи Белград. Норберт Мапес-Нидиек обаче не вярва, че ситуацията може да се изостри значително: "Не вярвам да се стигне до ескалация през есента, защото Берлин оказва много силен натиск за подновяване на преговорите". Малко вероятна е и военна офанзива на KFOR срещу косовските сърби в северната част на страната. "Подобна операция би била опустошителна, защото ще доведе до вълна от 40-50 хиляди бежанци. А никой не иска повече бежанци", казва той.

Всъщност Белград и Прищина изразиха готовност за по-нататъшни политически преговори, но изходните позиции на двете страни се различават коренно. Докато Сърбия иска да преговаря само за статута, Прищина държи на преговори за "нормализиране на отношенията между две независими държави". Съгласие обаче засега не се очертава.

Автор: Б. Цани, К. Цанев/Редактор: М. Илчева