Узряла ли е България за раздяла със съветското оръжие?

Летателното шоу по случай 102-та годишнина от създаването на българската военна авиация оправда напълно мотото си: „Това сме ние“. Хилядите зрители край София видяха няколкото все още способни да летят съветски изтребители „Миг-21“, „Миг-29“ и „Су-25“, а командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев дори демонстрира висш пилотаж с един от осемте останали "Миг"-а, ангажирани единствено в международната програма за охрана на въздушното пространство „Еър полисинг“. След което военновъздушният ас с болка сподели в медиите, че българските летци вече са се примирили да летят „опасно малко“ и изтъкна спешната необходимост от замяната на съветския многоцелеви изтребител с нов вид самолет.

Оръжейна носталгия и прагматизъм

„Действително хората в българските ВВС са прекрасни професионалисти, но имат неотложна нужда от нова техника. След десетгодишно членство на страната в НАТО те не могат да участват в реални операции на Алианса“, каза специално за ДВ служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов. Според него „ако подмяната на сегашните бойни машини не започне максимално бързо, съществува реалната опасност военните летци да бъдат лишени от необходимата им техника и така да бъде прекъсната над столетната традиция на българската военна авиация."

Бившият военен министър в правителството на ГЕРБ о.р. генерал-лейтенант Аню Ангелов също е убеден, че смяната на съветските бойни машини е належаща, но поради финансовите трудности превъоръжаването едва ли ще може да бъде осъществено дори и от следващото правителство. „Отношението на българина към съветската и руска военна техника не може да бъде изтръгнато от сърцата и мислите на хората, които са започнали службата си в армията с такива оръжия. За преодоляването на тази носталгия се изискват умствени и волеви усилия. Затова на проблема трябва да се гледа прагматично и всяко разчертаване на дългосрочни стратегии изисква те да бъдат финансово обезпечени“, изтъкна пред ДВ ген. Ангелов.

Стратегическо мислене

Според оценки на специалисти, по-голямата част от оборудването на Българската армия все още е дори не руско, а съветско производство. Четвърт век след промените в страната и след десет години членство в НАТО българските въоръжени сили не могат да се освободят от силната си зависимост от това оръжие. Какви, всъщност, са причините – финансови, политически или остатъчно военно-психологически? Министърът на отбраната Велизар Шаламанов вижда проблемите в „сериозните геополитически и икономически интереси на хора, които искат да продължават да контролират развитието на българската армия“, както и в „капацитета на досегашните български правителства да решават въпроси, свързани със стратегическото развитие на българските въоръжени сили“. „По времето на комунизма България не е имала право да разполага с подобен капацитет, но сега в страната вече съществува такава готовност и решенията трябва да бъдат намерени още през следващите месеци“, убеден е Велизар Шаламанов.

Точки на съвместимост

Генерал Аню Ангелов отбелязва, че след изразения през 2004 година консенсус на всички политически сили за влизането на страната в НАТО политически въпросът за запазване на руските въоръжения въобще не е съществувал. „Напоследък обаче се появиха партии, които имат явен стремеж да принудят България да излезе от Алианса“, предупреждава бившият военен министър. Той допълва, че армията има съветско и руско въоръжение, което не е проблем за оперативната съвместимост с армиите на други страни от НАТО. „С него разполагат сухопътните войски, където се изисква единствено съвместимост между средствата и системите за комуникация. Такава съвместимост има, на въоръжение вече са нови радиостанции и дори някои западни и американски транспортни средства. Танкове и други тежки оръжия не са внасяни в България от 1989 година насам“, посочи ген. Ангелов.

Съветски срещу руски самолети?

Все пак възможно ли е с остарели съветски и руски военни средства да се противодейства на Русия при хипотетичен конфликт със страни от НАТО?

Противопоставянето не е основна цел на българските въоръжени сили, пояснява военният министър Шаламанов. Ако обаче подобна ситуация възникне и самолети съветско производство трябва да действат срещу руска техника с руски пилоти или срещу оператори на средствата за електронна война за управление и разузнаване, естествено че предимството ще бъде за страната-производител. „Българските бойни изтребители не притежават система за опознаване, нямат устройства за предаване на данни, които да ги интегрират в системата за управление на НАТО, включително и в системата АУАКС. Техните характеристики по отношение на авиониката са изключително ниски, а това са радиолокация, управление на оръжията и пълната им несъвместимост с техниката на страните от НАТО“, изтъква българският военен министър.

Бившият му колега ген. Ангелов е далеч от мисълта за военна заплаха от Русия и необходимост от противодействие в близко бъдеще. Той обаче откроява друг тежък проблем на българските ВВС – много малкият ресурс на двигателите на "Миг-29", които на 350 полетни часа трябва задължително да преминават през струващия милион лева на всеки двигател капитален ремонт. Друга финансова тежест е вносът на консумативи и отделни резервни части за тези изтребители. „По подразбиране нашите съветски изтребители нямат възможност да се зареждат във въздуха от въздушните цистерни на НАТО, затова не могат да участват в каквато и да е операция извън техния радиус на действие. Те са лишени също от възможността да влизат във връзка един със друг, както и да бъдат опознавани като „свои“ самолети от авиацията на Алианса“, допълва генерал Ангелов.

Превъоръжаването като еманципация

На състоялия се тези дни в София индустриален форум, посветен на модернизацията на българската армия по одобрената от служебния кабинет национална програма „България в НАТО и в европейската отбрана – 2020“, държавният глава и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев изрично подчерта, че „България ще увеличава плавно разходите за отбрана в съответствие с приетите документи на срещата на върха на НАТО в Уелс“. Дни преди форума руският вицепремиер Дмитрий Рогозин взриви чрез социаните мрежи българското обществено мнение с крайно оскърбителния си коментар по повод намерението на страната да замени съветските си изтребители със западни машини. Наложи се българският външен министър Даниел Митов официално да припомни на Кремъл, че „България е член на ЕС и НАТО и не дължи обяснения за своите суверенни решения“.

Така вече са налице сигнали, че България вероятно най-сетне е узряла за идеята да се избави от своята повече от половинвековна зависимост от съветското и руско оръжие. С какви средства възнамерява да постигне това и кога еманципирането най-сетне ще стане факт, е все още загадка. Не само политическа, но и емоционално-психологическа...