Украинската криза и България
9 март 2014
Политологът Огнян Минчев характеризира руската агресия в Крим като проява на "имперски Алцхаймер" : "Няма голяма изненада в действията на Путин в Украйна. Става дума за поредната проява на руската имперска /или квазиимперска/ политика", казва Минчев. Колегата му Евгений Дайнов определя събитията в Украйна като злобно и дребнаво отмъщение на Путин и сие, които са свикнали да се разпореждат с практически неограничена власт и огромни финансови ресурси:
"Ставащото в Украйна е свързано с България по един много интимен начин, защото в стратегията на Путин България е най-слабата брънка в Европейския съюз и сравнително лесно тя би могла да бъде върната в орбитата на Русия. Почти стопроцентовата зависимост от руски горива прави българската позиция несигурна. Това е цената, която страната плаща за липсата на политическа воля и действия от страна на всички досегашни български правителства, които да я освободят от дългогодишната едностранна енергийна зависимост от Русия", твърди политологът Евгений Дайнов.
По мнение на икономиста Красен Станчев, санкциите на Европейския съюз срещу руски държавни компании могат да дадат отражение и на редица проекти, свързани с България. Икономистът дава за пример дейността на "Газпром" в рамките на проекта "Южен поток", както и на руската компания "Атомэкспортстрой" като изпълнител на проекта за АЕЦ "Белене" и казва: "Ако бъдат наложени ефективни икономически санкции заради руската инвазия в Украйна, България ще си спести пари от ненужни проекти като "Южен поток" и АЕЦ "Белене". Ще се оправи донякъде и балансът на Българския енергиен холдинг, който е принуден да взима заеми, за да участва в тези проекти".
Красен Станчев уточнява, че замразяването на "Южен поток" би произтекло не толкова от създалата се ситуация в Украйна, колкото от несъвместимостта на този проект с изискванията на Третия енергиен пакет на Европейския съюз. Огнян Минчев е съгласен, че съдбата на "Южен поток" не зависи от създалата са кризисна ситуация в Украйна, а от твърдостта, с която Европейският съюз ще защитава пред Русия изискванията на собствената си енергийна политика.
България може да бъде засегната само от "спиране на кранчето"
Красен Станчев отбелязва и друго: санкциите на ЕС срещу Русия, както и евентуалните ответни руски действия няма да повлияят на българския туризъм, който все повече разчита на руските си клиенти. Според него това би могло да се случи единствено като резултат от негативна кампания от страна на руското правителство, която да всява страх сред желаещите да пътуват към Европейския съюз.
"България и още четири държави-членки на Евросъюза могат да бъдат по-сериозно засегнати само от евентуално "спиране на кранчето" на природния газ от Русия, тъй като оттам идват средно 94 процента от вноса им на синьо гориво", предрича още Станчев. В същото време той добавя, че това е малко вероятно, защото ще засегне еднакво тежко всички страни в конфликта. От началото на руската инвазия в Крим цените на акциите на "Газпром" са паднали с 15 процента, обосновава се икономистът.
Политологът Огнян Минчев прогнозира, че бъдещето на българо-руските отношения зависи преди всичко от това, кой е на власт в София. "За настоящото управляващо мнозинство определено може да се каже, че то не счита интересите на България за първостепенни в контекста на българо-руските отношения. БСП и останалите партии в управляващата коалиция са зависими от руските интереси, което прави българската позиция изключително проблемна", подчертава той.
Политологът е убеден, че развитието на кризата след руската инвазия в Крим ще зависи от решимостта на Европейския съюз и САЩ да противодействат с всички средства на агресора. "Ако реакцията на евроатлантическите партньори е мека и неубедителна, натискът на Москва ще продължи. Само твърдостта на Брюксел и Вашингтон могат да доведат до отразяване на този натиск и до смекчаване на позицията на Кремъл", заключава Огнян Минчев.