Украинците се борят и за нашата свобода

За миг изглеждаше, че нападението на Русия срещу Украйна най-после е внесло яснота в отношението на германците към руския властник. Очевидно е кой започна тази война, очевидно е кой има право и кой няма, очевидно е кои са жертвите и кой е палачът. Руските ракети срещу украински жилищни сгради сякаш с един удар създадоха широк консенсус, че режимът на Владимир Путин е общоопасен, агресивен и заплашва самото съществуване на демокрациите в Европа. За кратко време покълна надеждата, че онези, които правят напук, които отричат или омаловажават случващото се, вече са съвсем незначително малцинство, с което няма нужда да се занимаваме.

След първия шок обаче в германския медиен дебат отново се надигнаха онези временно замлъкнали гласове, които обвиняват Запада, че не зачита руските чувствителности. Гласовете, които предупреждават, че конфликтът ще ескалира, ако на Украйна се доставят оръжия, а срещу Русия се взимат твърди мерки. Гласовете, които препоръчват на украинците да прекратят съпротивата, за да избегнат допълнителни жертви. Засега по този начин говори само едно малцинство. Но ако тази позиция окаже сериозно въздействие върху дебатите - така, както се случи след анексирането на Крим, последиците може да бъдат фатални.

Режим, който хвърля източноевропейците в страх и ужас

Това, което ни представят като загриженост за мира и оказване на съпротива срещу някаква антируска настървеност, всъщност не е нищо по-различно от настояване да се помирим с един режим, който целенасочено тероризира и избива цивилното население в Украйна. Режим, който е на път да изгради нов тоталитаризъм в Русия и иска да прочисти нацията от "лумпени" и "предатели". Режим, който хвърля източноевропейците в страх и ужас, защото през 20 век те станаха жертва на националсоциалистическия и на съветския терор, а днес със сетива, болезнено изострени от историческия опит, много добре виждат каква опасност е надвиснала над главата им.

И нека да сме наясно за още нещо: режимът на Путин заплашва и нас самите. Ако не бъде разбит в тази война или поне ако не бъде дотолкова отслабен, че да не е способен на следващи агресии, този режим няма да се задоволи само с Украйна. Тъй че в момента украинците се борят и за нашата свобода.

Тежненията към някакво умиротворяване през последните години бяха подхранвани от една отровна смес, в която влизаха лобистки икономически интереси, непросветеност по отношение на причините за конфликта и арогантност към източноевропейците, включително и към руснаците. Тази токсична отвара подейства твърде силно върху обществото и доведе до една политика към Русия, базирана на илюзии. Тя се оказа германският "принос" към сегашната катастрофа. Вместо да обсъждаме как най-ефикасно да предотвратим опасността, създадена от Путин, ние обявихме един газопровод едва ли не за проект в името на дружбата между народите, докато той видимо обслужваше една агресивна политика.

Този провал не е случаен. Значими сегменти от германското общество - както вляво, така и вдясно - през последните три десетилетия не бяха готови да осъзнаят онези развития в Източна Европа, които не отговаряха на техните представи за света. Това често пъти ги лишаваше изцяло от умението да различават черното от бялото. Тук вече не говорим само за агресията на Русия срещу Украйна. И част от тълкуванията на югославските войни от 90-те години на миналия век и до днес са тежко изкривени. Видяхме го през 2019 година, когато писателят Петер Хандке получи Нобеловата награда за литература. Хандке защитаваше сръбските военнопрестъпници, а в Германия дори хора с несъмнена демократична нагласа омаловажаваха позицията му като незначителна "заблуда" или дори като "лична гледна точка". Тоест, излиза, че да омаловажаваш геноцида може да бъде легитимна гледна точка, че това не е прекрачване на границата, отвъд която човек вече не се намира в добро общество?

Подобно мнение няма място в сърцевината на нашето общество

Онези, които на фона на военните престъпления в Украйна все още апелират да проявяваме разбиране към Путин, по принцип имат право на мнение. Тяхното право на мнение е част именно от свободата, която трябва да защитим срещу посегателствата на Путин. Но това тяхно мнение не бива повече да се допуска като легитимно в сърцевината на нашето общество. При това - не само поради морални причини. В решимостта си да озапти руския режим, Западът се изправя пред редица важни решения, чиито последствия, опасности, рискове и странични въздействия трябва да се претеглят изключително внимателно.

Решението да се възправиш срещу един безскрупулен престъпник, който притежава и ядрени оръжия, все още не е рецепта за справяне с този престъпник. Но сериозната дискусия за стратегиите в битката срещу деспота в Кремъл могат да се водят сериозно само ако всички се споразумеем, че те са наложителни.

Райнхард Везер, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Mai