Между Сталин и Бандера

Нови униформи за полицията? Знамена? Нови символи и гербове? Те нямат ли си други по-важни проблеми?!" Помня, че мнозина мои познати реагираха по този начин, когато през 1992 година научиха, че Талин е изхарчил чуждестранни финансови помощи за нови униформи на служителите на реда и за придаване на нов външен вид на държавните учреждения. Навремето ни се струваше, че тези мерки не са толкова важни в сравнение с лошото състояние на икономиката, намаляващия жизнен стандарт, неуредения статут на руските войски и някои други трудности на постсъветския период.

След почти четвърт век стана ясно, че бащите на естонската, латвийската и литовската независимост добре са оценили ролята на символите в политиката. Раздялата с тоталитарното минало трябва да бъде показана демонстративно, за да стане необратима и в умовете на хората. Малко по-късно балтийските държави приеха закони, забраняващи публичната демонстрация на символи на нацисткия и съветския режим. През 2011 година Грузия последва техния пример.

Забрана на комунизма

Решението на украинския парламент /Върховната рада/ за забрана на символите на тоталитарните режими и отричането на техните престъпления е от същия род. Освен това украинският закон /ако бъде одобрен от президента Порошенко/ ще е един от най-строгите в цялото посткомунистическо пространство. Той забранява разпространяването на комунистически и нацистки идеологии, изисква преименуване на населени места и въвежда наказания за отричането на престъпленията на СССР и нацистка Германия. Друг закон провъзгласява членовете на Организацията на украинските националисти /ОУН/ и на Украинската въстаническа армия /УПА/ за борци за независимостта на страната.

Целта на двата закона е ясна. Те трябва да теглят ясна разделителна линия между Украйна и Русия на Владимир Путин. Официална Москва е тръгнала по пътя на реабилитацията на съветското наследство, а Киев върви в обратна посока. Решението да се въведе официален ден за възпоменание и помирение, който ще се отбелязва на 8 май - непосредствено преди традиционния Ден на победата над нацистка Германия на 9 май, както и отказът от употребата на словосъчетанието "Велика Отечествена война" очевидно са демонстративна плесница за Москва. А подобно нещо Кремъл едва ли ще забрави.

Допреди половин година никой не можеше да си представи такава радикална десъветизация на Украйна. Започвайки с т.нар. "Ленинопад", или разрушаването на паметниците на Ленин и други деятели от комунистическо време, десъветизацията днес е издигната до ранга на държавна политика.

Сбогом, Донбас?

Пакетът "антикомунистически" закони обаче ще отдалечи още повече източната част на страната от останалата Украйна. И най-вече от контролирания от сепаратистите район на Донбас. В много отношения идентичността на Изтока е не толкова "руска", колкото съветска. А сепаратистките лидери не само я поддържат, но и насаждат в главите на хората. Нека само си припомним шествието на пленените украински войници по централните улици на градовете в Донбас. Пред телевизионните камери беше разиграно театрално повторение на известното шествие от 1944 година, когато пленените германски войници преминаха по московските улици.

Решението на Върховната рада отправя недвусмислено послание към Донбас: "Нашите ценности са различни, а вашите са принципно неприемливи за нас". Съзнателно или не, една част от Източна Украйна на практика се признава за чужда. Това вероятно е и първата крачка към отделянето на Донбас. Процесът на отделяне вече придобива реални черти. Някои украински политолози и социолози дори считат, че отказът от някаква част или от целия Донбас е приемлива цена за единството на останалата Украйна и бъдещата й европейска интеграция.

За тоталитаризма и свободата на словото

Очевидно е, че привържениците на новите закони се водят от един основен и логичен аргумент - необходимостта от единство пред лицето на грозящата външна заплаха. Вън от съмнение е, че официалното осъждане на тоталитаризма е много важно и правилно от нравствена гледна точка. Само че забраната на идеи е нещо съвсем различно. От гледна точка на свободата на словото, подобен вид разпоредби са крайно съмнителни.

Струва ми се, че словото и мислите, ако разбира се не са свързани с призиви към насилие, не могат да бъдат престъпления, дори и да са отвратителни по съдържание. И въпреки че редица европейски държави и балтийските страни имат сходно законодателство, не мен лично повече ми допадат САЩ с тяхната Първа поправка в конституцията, която на практика защитава свободата на всяко изявление. Разбира се, всяка държава има правото да си избира собствен път.

Кои са националните герои на Украйна?

И още нещо, което може би е най-важното. Обявяването на украинските националисти и на членовете на Украинската въстаническа армия за нови национални герои на страната се възприема нееднозначно не само в Източна Украйна. Дори в Лвов има хора, които осъзнават, че лидерите на украинските националисти от първата половина на века са оспорвани от историческа гледна точка личности. Те не са се борили единствено срещу съветската власт. Мнозина от тях не са били и демократи. Някои от тези лидери носят отговорност за избиването на полското население във Волин през 1943 година. Темата за антисемитизма на редица ръководители на украинското национално движение също не е изяснена докрай. В течение на четвърт век Бандера, Шухевич и Коновалец така и не успяха да станат национални символи. Под въпрос е дали на украинското правителство сега ще се удаде да ги "наложи" като национални герои. Струва ми се, че дискусията по този най-важен за Украйна въпрос още не е приключила.

*Константин Егерт е руски журналист и наблюдател на радио "Коммерсант FM"