Утроби под наем

Законите на повечето европейски страни, включително България и Германия, гласят, че сурогатното майчинство е нелегално. Според германските власти с едно бебе не бива да се търгува като със стока, а бременността не бива да се използва като вид услуга. Изключение прави Англия, където износването на чуждо бебе е разрешено, но сурогатната майка не бива да получава пари за това. Само в Израел, САЩ и Индия „даването под наем” на утроба е в рамките на закона и в най-добрия случай спермата и яйцеклетките идват от „наемателите”. Но при някои обстоятелства се налага донорство на яйцеклетка и семенна течност. Така бебето още с раждането си получава автоматично петима родители - майка, която износва плода, майка, която дарява яйцеклетки, баща, който дарява семенна течност и двамата родители, които ще задържат новороденото.

На черния пазар за утроби

Много бездетни двойки търсят жени, чиято утроба да ползват, макар и престъпвайки закона. В много клиники по света се извършват нелегални оплождания на определена цена. На черния пазар за утроби в България износването на момиче струва 15 000 лева, а на момче - 20 000, което обаче не дава никаква гаранция, защото отношенията между сурогатната майка и биологичните родители не са регламентирани със закон. Не малко са случаите в света, когато жените, носещи в утробата си чуждо бебе, решават впоследствие да го задържат и изчезват с него. Някои българки предпочитат да си „наемат” за 40 000 лева утроба в Украйна, където този вид забременяване е съвсем законно. В Индия „услугата” струва 6 000 евро, а за близнаци още 1 500.

Много безплодни жени се борят за узаконяването на сурогатното майчинство в България. Проблемът беше обсъден на кръгла маса в парламента и стана ясно, че най-вероятно „наемането” на майки ще бъде легализирано. Една от организаторките, депутатката от „Атака” Калина Крумова, заяви, че нов закон няма да бъде изготвен, но ще се въведат промени в Закона за здравето, Семейния кодекс, Наказателния кодекс, Гражданско-процесуалния кодекс и някои наредби. От новите правила ще могат да се възползват само семейни жени, за които е доказано, че по медицински причини не могат да износят и родят бебе. А пък заместващата майка трябва да е на възраст от 25 до 43 години, да е родила поне едно дете и да е психически здрава. Тя няма да има право да дава „под наем” утробата си повече от 2 пъти. Условията целят да се избегнат злоупотребите и превръщането на сурогатното майчинство в доходоносен бизнес.

Мъките на едно германско семейство

В Германия засега и дума не става за подобни реформи. Много бездетни двойки се опитват да се сдобият със собствено дете извън границите на страната. Едно такова семейство, например, потърсило в Индия сурогатна майка, която впоследствие му ражда две момченца-близнаци. Но германското законодателство не позволява на родителите да приберат децата като свои в страната.

Така 2 години бащата живее с тях в Индия, а майката изкарва прехраната на семейството в Германия. Водят се постоянни спорове и преговори межу индийското и германското правосъдие, които все още не са довели до резултат, а децата дори нямат паспорти и гражданство. Германия отказва да допусне прецедент и да позволи на децата да заживеят с биологичните си родители в страната, за да не зачестят след това случаите на нелегални оплождания.

Според проучвания, обикновено отношенията между износващата жена и биологичните родители остават добри и между тях рядко възникват проблеми. Сурогатната майка се чувства горда, че е дарила семейство с дете, а родителите са щастливи, че най-накрая имат наследник. Спорен е въпросът дали сурогатната бременност може да доведе до последствия по-късно за детето. Учени твърдят, че по време на бременността възниква силна връзка между плода и износващата жена. Други изследвания сочат, че раздялата на заместващата майка и бебето след раждането не води до травми, нито до физически или психически особености в развитието на новороденото.

Автор: Цвета Табакова, Редактор: Александър Андреев