Фашизъм в Ханау. Фашизъм и по българските земи.

Коментар от проф. Ивайло Дичев:

В България външнополитическите новини предизвикват размисъл само когато има замесен българин. Независимо дали ще е война, ураган или както сега - терористичен акт. Приятели на българина, убит при бруталното престъпление в германския град Ханау, където мъж с крайнодесни възгледи застреля 10 човека, отново и отново повтарят, че бил добър човек, нямал проблеми с никого. Ами нали точно това е принципът на терора: страдат хора, които нямат никаква вина. Затова всеки терор е и наш проблем.

Най-после май ще се замислим за настъплението на фашизма и по нашите земи. С този малко флуиден термин определям разнообразни политически чувствителности от век назад: те разделят света на принципа  „който не е с нас, е против нас“, флиртуват с насилието, подхранват култа към лидера, нарочват за врагове държави, раси, мигранти, жени, НПО-та... Умберто Еко има един такъв термин - „пра-фашизъм“, в който влизат и старите, и новите му представители.

А в България?

Какво разбрахме през последните години? Днес крайнодесните определено вече представляват по-голяма терористична заплаха от джихадистите. И някои общества като германското започват сериозно да се мобилизират за пресичането ѝ, така че все по-често научаваме за разбити неофашистки мрежи. Дали и ние в България ще се захванем с това? Май няма, ако съдим по бруталната реакция на Джамбазки, член на партия от управлението на България (причина за стрелбата били културните особености, подигра се той). Анонимни хора като него, които са легион из форумите, също имат обяснение за насилието - то било нормална реакция на мигрантската вълна, за която е виновна Меркел. По същия начин ислямският тероризъм се оправдаваше на изток с колониалната вина на Европа - терористите отмъщавали за несправедливостите, преживени от покорените народи. А в средата на 20 век левият анархо-тероризъм уж беше легитимно следствие от експлоатацията на работническата класа. Хитлер пък мъстеше за унизителния Версайски мир. И тъй нататък.

Разбира се, има и друго обяснение, което медикализира проблема - практикува го Тръмп, когато го притиснат за контрола над оръжията по повод поредната сляпа стрелба. Това, видите ли, били луди хора, които трябва да се контролират от медицинските власти. В случая е вярно. Но също така е вярно, че общественият климат днес все по-лесно изважда нестабилния човек от равновесие. При джихадизма тласъкът идваше от религиозните фантасмагории, нарцисизма на саможертвата, обещаните 72 девици на онзи свят. Един даже беше сложил в списъка си „да намеря нови начини на забавление“. Нали помните, повечето терористи от този тип не бяха особено смирени - някои имаха полицейски досиета на дребни престъпници, други бяха наркомани, трети - асоциални. Същото е с фашизоидните убийци, които отмъщават за бялата раса, за християнството. Или като този от Ханау - разбиват световни конспирации. Само си представете последната сцена, при която е убил и майка си - дали е опитвала да го вразуми?

Анонимните фашисти

Но кой създава обществения климат, който радикализира и разклаща психически нестабилните? Днес това са безотговорни националпопулисти в България, в Германия, в Америка. Вчера - псевдоислямски проповедници, онзи ден - марксистко-ленински идеолози. А новата медийна среда не само разпространява отровата, но и дава мотив на поредния убиец да се обезсмърти с послание или дори с видео на живо като в Крайстчърч. След което прозвучават дигитални ръкопляскания и гадни коментари. Както сега - прочетох, че убитият в Ханау българин си го бил заслужил, понеже работел за турци в наргиле бар. Можем ли да си представим, че нашата полиция проследява подобни анонимни фашисти и започва да ги води на отчет, както се правеше с джихадистите в Западна Европа? Съмнявам се. Ще чакаме някои от тях да започнат да се въоръжават и тогава ще се сетим. Да отбележа и това: много по-лесно е да следиш хора, което имат някакъв общ белег - ходят на джамия например, пътуват до Сирия или пък са от близкоизточен произход. Много по-трудно е да се предпазим от младежа, който изглежда съвсем като нас, освен че от време на време бие ромчета и си е татуирал Левски на корема.

Сред радикализиращите събития е и есхатологизмът, който възпроизвеждат медиите, конкуриращи се за вниманието ни. Скоро четох как един борец срещу еврото предрича апокалипсис на световната икономика, край на света, какъвто го познаваме. Коронавирусът щял да ни затрие, а норвежците щели да ни вземат децата. Ами какво губиш тогава - взимай пушката и стреляй.

Вероятно смятате, че думата фашизъм е пресилена. Нека тогава ви разкажа това: млади колеги се оплакаха, че на дискусия в Софийския университет, посветена на равенството, нахлули активисти от БНС, започнали да ги заплашват, та се наложило да се вика охраната. Според свидетели обаче, самата охрана сякаш била по-скоро на страната на агресорите. В събота отново ще се проведе Луков марш - емблематична акция на българските антисемити, скрита зад благовидния предлог, че става дума за национален герой, който може би малко се е пообъркал с хитлеризма в края на живота си. И едва ли ще има бранители на демокрацията, които да я спрат, както става в германските градове.

Представете си сега един социопат…

Погледнете и форума на иначе либералния „Дневник“. Публикували са информация за прекрасната реч на Самуел Финци при откриването на „Берлинале" - реч, в която той осъжда крайнодесния тероризъм и приветства Берлин като град на разнообразието, в който е жива културата. И какво следва? Гордост от успеха на сънародника? Не, излива се порой от гнусотии: „Моля да не свързвате този човек с България по никакъв начин!“, „Еврейско к...ле!“ „Бездарник с късмет“. Представете си сега един социопат, който чете такива неща всеки ден. И си представете, че се е добрал до някакво оръжие...