Франция и мигрантите: "Не можем да приемем 1 млн. души“

Миналогодишната победа на Еманюел Макрон срещу Марин Льо Пен бе изтълкувана и като победа на хуманността над ксенофобията. По въпросите на миграцията обаче днешните позиции на Макрон са значително по-твърди, отколкото очакваха мнозина. Това си пролича тези дни по време на посещението му в севернофренския град Кале, откъдето много мигранти се опитват нелегално да преминат във Великобритания. Именно там Макрон заяви, че в бъдеще държавата "автоматично" ще екстрадира онези мигранти, които са били заловени при опит нелегално да преминат границата.

Френският президент насочи гнева си и срещу онези бежански организации, които, според него, съдействали на нелегалните мигранти и разпространявали сред тях "фалшиви информации".

Това не беше първото изявление на Макрон, което показва, че той следва вече по-твърда линия на поведение по този въпрос. "Нито едно от действията на правителството не поставя под въпрос правото на убежище. Но да даването на убежище не означава, че трябва да приемаме безразборно всекиго", заяви президентът още миналата седмица. Макрон каза, че страната усеща натиска на "миграционни вълни, каквито не е имало от Втората световна война" насам“

и посочи конкретни цифри. През 2017 година молби за убежище са подали близо 100 000 души – със 17 процента повече в сравнение с предходната година – макар че едва около една трета от тях са получили статут на бежанци. Малко по-късно вътрешният министър Жерар Коломб допълни: "Ако всички оставаха във Франция, щяхме да сме принудени всяка година да строим по един нов средно голям град".

В сравнение с Германия обаче броят на кандидатите за убежище във Франция остава значително по-нисък. През 2017 година в Германия са подадени почти двойно повече молби за убежище - 187 000.

Много малък брой екстрадирани

Еманюел Макрон се намира под засилен натиск поради наличието на широко разпространени ксенофобски настроения в страната. Тези нагласи се поддържат политически от Френския националния фронт на Марин Льо Пен, но в последно време все повече и от консервативните републиканци, начело с новия им лидер Лоран Вокие. Той иска да ограничи миграцията до "строго определен минимум", за което му ръкопляскат мнозина.

За да реши проблема, Макрон обеща нов закон за миграцията и предоставянето на убежище, който ще бъде разгледан от правителството през февруари. Основната идея в проекта:  да гарантира добро отношение към кандидатите за убежище, което показва, че досега това явно не е било осигурено. Другата основна задача на новия закон е да стимулира интеграцията на хората, на които е било дадено убежище във Франция. Онези, чиито молби са били отхвърлени, ще бъдат обаче екстрадирани много по-решително. Кристоф Кастане, председателят на партията на Макрон „Република, напред“, заяви, че в момента биват екстрадирани едва четири процента от хората с отхвърлени молби, което било "неприемливо". Визирайки средиземноморския маршрут той допълни: "Не сме в състояние да приемем един милион души от Либия!".

Някои са дълбоко разочаровани от Макрон

Малкото подробности от новия законопроект, които станаха известни, показват, че той ще залага главно на екстрадирането и сплашването. Ще има например "мобилни екипи", които ще издирват хора без документи в бежанските приюти. Досегашните правителства не се интересуваха особено от подобен вид мигранти. В новия закон е предвидено още молбите за убежище да се разглеждат по-бързо. Критици твърдят обаче, че това ще става за сметка на кандидатите за убежище. Известно е например, че те често са принудени да чакат цял месец, докато получат час за интервю в съответната служба.

Законът предвижда освен това по-дълги срокове за задържане на онези, които подлежат на екстрадиране, затягане на разпоредбите за задължително местожителство и ограничаване на възможностите за обжалване на отхвърлените молби за убежище.

Лоран Джованони от хуманитарната организация „Secours Catholique" заяви, че "тази политика е назадничава". Според него, тя ще доведе до екстрадирането на всички, които не са бежанци в тесния смисъл на тази дума. Носителят на Нобелова награда за литература Жан-Мари Гюстав Льо Клезио смята, че е "непростим отказ на човещина" да се прави разлика между правото на политическо убежище и икономическата миграция. Дори доскорошният влиятелен съветник на президента Жан Пизани-Фери публикува заедно с други критици на Макрон отворено писмо във вестник „Монд“, в което го призова да "остане верен на идеалите си".

Макрон: трябва да се прави разлика между двете неща

Еманюел Макрон отговори на критиците си чрез постинг в Туитър. "Когато става дума за миграция, са необходими  решителност, ефективност и човещина. Човещина без ефективност –  са празни приказки, но ефективност без човещина - е несправедливост". Медиите цитираха Макрон с думите: "Някои не правят разлика между мигранти и бежанци, между правото на убежище и миграцията по икономически причини". Макрон подчертава още, че тези категории не бива да бъдат смесвани.