Französische Überheblichkeit

Коментар на Волфганг Бьом за австрийския Ди Пресе:

Единият феномен се нарича Саркози - един нестабилен президент, който не търпи да му противоречат. Другият феномен е неудовлетворената жажда за власт, с която френските правителства от десетилетия насам възприемат ЕС като играчка на собствените им интереси. И двата не са нещо ново. Но смесицата между тях се превръща постепенно в потенциална опасност. Става дума за нещо важно, какъвто е например въпросът: Прилага ли се общото европейско право и във Франция?

ЕС играе по свирката на Франция?

Историческите корени на тази ескалация се стари. Франция от самото начало се опитва да изгражда ЕС като поредно измерение на собствената нация. Възползва се от кризи и конфликти за разширяване на собствената власт на европейско равнище. Твърде умело Париж окупира важни ключови постове в европейските институции. Правителството поощрява квалифицирането на високо компетентни европейски чиновници, които да послужат като удължение на ръцете на Елисейския дворец в Брюксел. Така например аграрната политика на евросъюза се превръща в желаната формула за собствената аграрна индустрия. Нито една друга страна няма в наши дни повече ползи от тези стимулиращи фондове на ЕС. Европейската политика за сигурност прераства по желание на Париж в контра-полюс на НАТО. За външната политика на ЕС понастоящем се полагат усилия да играе по френската свирка.

Когато френският държавен секретар Пиер Льолуш говори за "тежко изстъпление" от страна на Еврокомисията по въпроса за ромите, то това е симптоматично за високомерното отношение на Франция към Европа. "Така не може да бъде третирана една велика държава", разсърди се Льолуш от оповестеното от еврокомисарката Вивиан Рединг започване на наказателна процедура срещу Франция.

Париж с удоволствие нарушава правилата

Франция очевидно гледа на съвместно разработените общи европейски правила като на досадни придавки към наднационалната конструкция, разглеждана като лична собственост. Правилата, влизащи в противоречие с френската политика, бяха нарушавани с удоволствие и в миналото. Както, когато например Париж повече не беше в състояние да спазва границата за дефицита според пакта за стабилност на еврото. Тогава намесата на брюкселските пазители на валутата беше отхвърлена политически. Заедно с Германия правилникът бе пренаписан и нагоден към собствените слабости.

Още Жак Ширак отхвърляше предупредителните "сини писма" от Брюксел като неподобаваща обида. Приемникът му Никола Саркози гледа на нещата по не по-различен начин. Всъщност е любопитно, че Франция успя да разшири влиянието си в Европа, не е обаче готова да прилага и на това ново равнище републиканските си принципи за свободата, равенството и братството.

Досега никой не се е опитвал да спре Франция

Франция може да стовари социалния си проблем с ромите върху чужди рамене. Може да нарушава правилата на общия вътрешен пазар, за да защитава интересите на собствената си индустрия. Френският ръководен елит може да постъпва така, защото нацията е голяма и влиятелна в ЕС, а също така защото досега никой не се е опитал да я спре.

Щекотливото в случая е обаче не само отрицателният ефект за отделни други страни. Такава ситуация подкопава ЕС, превръща го в играчка на националните интереси, отнема на Общността силата за налагане на необходимите реформи и разрешаването на социалните и икономически проблеми.