Хавел и моралът
27 декември 2011“Истината и обичта трябва да победят лъжата и омразата. Включете си мобилните телефони”. С тази тънка шега завършва екранизацията на пиесата на Вацлав Хавел “Заминаване”. В края на траурния обред тя напомни на всички натъжени, че президентът-дисидент никога не е губил чувството си за хумор.
Двусмислие по хавеловски
Едва ли има по-коментирана, харесвана, оспорвана, осмивана, неразбирана, критикувана фраза на Хавел. Според мнозина той е наивен, някои пък едва ли не го упрекват, че истината не е победила лъжата, сякаш той носи вина за това. И сякаш истината побеждава веднъж завинаги.
По време на едноседмичното сбогуване с Хавел отново прозвучаха много интерпретации на тази прочута фраза. Бившият полски премиер Тадеуш Мазовецки припомни известното есе на Хавел “Силата на безсилните”: хората могат да победят тоталитарната мощ, макар да нямат друго средство, освен истината, изричането й на глас, солидарността с другите. По време на траурната церемония в пражката катедрала „Свети Вит” бившата американска външна министърка Мадлин Олбрайт каза, че Хавел е виждал свободата не като самоцел, а като средство, чрез което в крайна сметка ще победи истината.Чешкият външен министър и дългогодишен съратник на Хавел Карел Шварценберг пък говори за способността да разбереш и другия, а не само своята собствена истина.
Живот в името на истината
Самият живот на Вацлав Хавел е победа на истината над лъжата, на любовта над омразата. Истината обаче има своята цена и трябва да си готов да я платиш. Хавел плати борбата си срещу тоталитарните лъжи със затвор, с тежък физически труд, понеже му бе забранено да работи друго. На снимките от онези години обаче Хавел изглежда ведър, дори когато мъкне тежки чували.
Всеки, който е получавал от Хавел писмо или автограф, знае, че до подписа му винаги е неговият неизменен знак - сърце.Тези дни млад човек, студент, предложи сърцето да влезе в чешкия национален флаг - като символ на обичта, на съпричастието, на благородството, на солидарността, на толерантността.
Хавел бе не просто безкрайно възпитан, както подобава на човек с неговия “буржоазен произход”, толкова мразен и преследван от миналата власт, той бе хуманист, разбиращ и приемащ човешките слабости, човешката природа. Хавел често критикуваше сънародниците си за пацифизма, за това, че не винаги заемат позиция, а когато в Чехия се водеше дебатът за американския противоракетен щит припомняше - солидарността не може само да се потребява, трябва да и да се връща. Но Хавел критикуваше и американците, че загърбват Европа, Запада - че търгува с Китай, където се потъпкват човешките права. Само седмица преди смъртта си Хавел разкритикува Русия за нечестните избори и за действията на полицията срещу демонстрантите.
Кой се страхува от Вацлав Хавел?
Не е чудно, че официален Кремъл отмина с пълно мълчание смъртта на Вацлав Хавел. Нито Путин, нито Медведев присъстваха на траурния обред в Прага,те дори не изпратиха съболезнования. Чешки изследователски институт протестира срещу обидното мълчание, а пред Радио Свобода американски политик каза, че дори по времето на Студената война се е спазвало елементарно приличие и Съединените щати винаги са изказвали съболезнования при смъртта на съветски лидери. В дните на многохилядните протести в Москва австрийският вестник“Ди пресе” излезе със заглавието “Русия търси своя Хавел” - още едно обяснение за мълчанието на Кремъл.
В един от австрийските форуми пък прочетох следното:“С Вацлав Хавел си отиде най-честният политик в Европа, жалко за този мъж, да беше се поминал някой от нашите политици, щеше да е по-добре”. Австрийският читател, уморен от собствената политическа класа, от малките и по-големи афери, от лобизма и клиентелизма,жали за мъжа на честта Вацлав Хавел. Да, Хавел беше моралист, живял в истина и в човечност, който никога не е търсил материална изгода, никога не е гледал на политиката като на огледало на своето его, никога не се е опивал от властта. Как този човек можеше едновременно да бъде толкова твърд, да казва “не”, да протестира - и в същото време толкова благ, мек и благороден? Как омразата или гневът нито веднъж не изкривиха лицето му?