Какво видях в София: германски журналист разказва

В навечерието на срещата на върха на ЕС за Западните Балкани чуждестранните журналисти отново насочват поглед към София. В левия германски вестник „Нойес Дойчланд", който по времето на ГДР беше орган на комунистическата партия, Михаел Мюлер е написал обширен репортаж от българската столица под заглавие „София през пролетта". Авторът анализира отношението на българите към собствената им история и в същото време пише с много симпатия за забележителностите на страната. Предлагаме Ви няколко пасажа от тази статия:

„Да, София по очарователен начин стимулира всички сетива и винаги си струва да я посетиш за няколко дни. Към смесицата от сецесион, история и фолклор, от някогашния социализъм и днешния балкански вариант на капитализма в момента между другото се добавя още един аспект. Гвардейците пред официалните сгради днес сякаш вдигат краката си още по-високо. Кавалкади от черни лимузини с включени сирени фучат от летището към някакви официални офиси, към резиденциите и обратно към летището, за да посрещнат още високи гости. Защото до края на юни България е председател на ЕС", пише авторът и ни запознава с 32-годишната Мариела Иванчева, която е стартирала свой бизнес. Младата уебдизайнерка се гневи, че вместо да подпомага бизнеса, държавата дава пари за паметници на „някакъв тип, който преди 1300 години бил спасил Европа". По-нататък в репортажа четем:

"България на три морета"

„С това младата софиянка бърка с пръст в една рана, която всъщност не е само типично българска - тя мъчи хората на целия Балкански полуостров. От една страна 500-те години в границите на Османската империя глуповато се обобщават като „робство" - сякаш собствените боляри са властвали по някакъв друг начин. От друга страна в историята на възникването на нациите и държавите зее огромна дупка. Така че българските политици и идеолози, подкрепяни от престараващи се професори по история, непрекъснато се опитват да прехвърлят един по възможност цялостен мост над тази дупка - чак до днешно време. Символичните статуи край парапета на този мост са трите средновековни столици на България до 1396  - Плиска, Велики Преслав и Велико Търново, както и София, която от 1879 година е столица на модерната българска държава. А също така различните манастири, например Рилският и Бачковският, както и черквите в Бояна, Иваново и Несебър - за да споменем само няколко имена от доста по-дългия списък на българските културно-исторически паметници в списъка на ЮНЕСКО."

По-нататък в репортажа става дума за споменатия от Мариела Иванчева паметник на хан Тервел. „„Той е спасил цяла Европа от ислямизиране", твърди българският министър на отбраната Красимир Каракачанов, който е както председател на Националния комитет „Хан Тервел - Спасителят на Европа", така и лидер на една националистическа партия, участваща в правителството. Подобни изхвърляния звучат преувеличено и смехотворно, макар и по един симпатичен начин, но свързаната с тях символика в българското всекидневие понякога определено смущава. Например когато една детска градина се кръсти „Всички сме малки българчета". Но това със сигурност не е чак толкова смущаващо, колкото тениските с надпис „България на три морета", които не само се продават, но и се носят в София. Вярно, картата на тези тениски е от далечната 927 година. Но и картата от 1941 стига не само до Черно море, както е днес. Тя се разпростира на юг чак до Солун на гръцкото Егейско крайбрежие, както преди 1000 години, а на запад България достига почти до Адриатика - отделя я само Албания, която, впрочем, през Втората световна също като България е съюзник на нацистка Германия.

"Всичко това не бива да помрачава радостта от едно пътуване до София"

За любопитния посетител и следотърсач центърът на София предлага и други политико-исторически атракции. Паметникът на Ленин отдавна е подменен от статуя на градската закрилница Света София, а на мястото на някогашния мавзолей на Георги Димитров сега се е отворило едно своеобразно голо пространство с открито кафене в единия край. „Не смеят да пипнат единствено Паметника на Съветската армия в едновремешния Парк на свободата", констатира културологът Иво Христов на страниците на всекидневника „Сега". Защото това можело отново да доведе до масови протести в столицата.

Всичко това не бива да помрачава радостта от едно пътуване до София, до България. Напротив. Но трябва да ни отвори очите. Защото потвърждава наблюдението на Курт Тухолски: „Който иска да разбере теснотията на своето време, трябва да учи история. А който иска да разбере теснотията на своята родина, трябва да пътува". И трезво да сравнява видяното с действителността в своята родина, можем да добавим", пише авторът в края на репортажа си от българската столица.