Хомосексуалността - трън в очите на балканците

Ако разгледаме отделните държави на Балканите, ще видим, че конфликтите, в които се въвличат хората с хомосексуална ориентация, са различни за всяка страна.

В Босна например решаваща роля играят религиозните общности, пише Андреас Ернст. Войната от 1992 до 1995 година засили не само етническата идентичност, а и връзката й с религиозната принадлежност. Бошняците са мюсюлмани, сърбите са православни, хърватите - католици.

След войната в Сараево беше създаден Интеррелигиозен съвет, който трябваше да внесе помирение между религиите. Той обаче не постигна много и из редовете му не цари особено единомислие, освен по отношение на хората с хомосексуална ориентация. Един закон, който щеше да доближи страната до ЕС, по силата на който еднополовите бракове са позволени, предизвика през май тази година тройно "не" на религиозните водачи.

Хомосексуалната сцена в Косово

Тя е поставена в парадоксална ситуация. В патриархалното общество, в което семейството е най-важно за индивида, няма обществено пространство за хомосексуалните. В същото време обаче Косово има много модерна конституция, която не е съставена от самото общество, а от западни експерти. Тя позволява еднополовите бракове, които обаче от социална гледна точка са немислими. В страната дори има Обединение на хомосексуалистите, което се казва "Елюзиум" и се бори срещу принудителното прикриване на хората с хомосексуална ориентация.

Връзките на чужденци и местни са смятани от някои за "проституция", ако богаташи от чужбина успеят да снабдят млади мъже с визи или да им намерят работа извън страната. Други говорят за "експлоатация". В едно обаче хомосексуалната сцена несъмнено е авангардна, макар и прикрита: в мултиетноса, който не съществува в ежедневието на косоварите, но е действителност сред хомосексуалните. Дали албанец, сърбин или ром - тук не съществуват предразсъдъци към другите етноси, достатъчно е само да си дискриминиран в страната заради сексуалната си ориентация.

В Сърбия положението би трябвало да е по-добро

Белград е милионен град с разнообразна "купонджийска" култура. Сърбите са считани за разкрепостени по отношение на сексуалността, промискуитетът в страната е силно разпространен. Но нещата не са такива, каквито изглеждат. Тазгодишният гей-парад беше отменен след като дясноекстремистки организации заплашиха с бунтове. Полицията откри тайни складове с бутилки и камъни, подготвени за омразните "педери", както наричат хомосексуалните в Сърбия.

Авторът на статията в "Нойе цюрхер цайтунг" отбелязва, че десните екстремисти в Сърбия са млади хора, нормално облечени - без "фашистката мода", с която се открояват техните колеги от Западна Европа. Те са родени в началото на 90-те и са израснали в климат на истеричен национализъм. Според тях "безплодният секс" между хора от еднакъв пол може доведе до изчезването на сръбския народ.

Според Андреас Ернст обнадеждаващото в Сърбия е, че в центъра на обществената дискусия в момента не е вече хомосексуалната сцена, а десните радикали. "А това е добре", пише авторът. "Защото без маргинализиране от страна на медиите и правовата държава хомосексуалните в Сърбия няма да могат да се освободят от позицията си на група на ръба на обществото."