Цената, която Европа трябва да плати

Те са навсякъде по истанбулските улици. Умолително гледат минувачите и просят дребни стотинки. Сирийските бежанци вече са неотменна част от многомилионната метрополия. Над два милиона сирийци са потърсили убежище в Турция от хаоса на гражданската война в родината си. По данни на университета Хачетепе половината от тях са малолетни. Само 15 процента посещават училище, пишат авторите на проучването. Анкара получи много похвали, че е приела толкова много бежанци.

По данни на правителството, Турция е изразходвала седем милиарда евро за подслоняването на бежанците. Върховният комисариат за бежанците към ООН смята, че приемните лагери по турско-сирийската граница могат да служат за пример. Проблемът се състои в това, че само 260 000 бежанци са настанени в тези лагери, казват сътрудници на организацията "Асоциация за бежанци и мигранти". Останалата част от сирийските бежанци живеят при роднини, в частни жилища или просто на улицата. Много от тях преживяват от просия или работят на черно. Няма и следа от държавни мерки за дългосрочната им интеграция.

Транзитната страна Турция

За повечето бежанци Турция е само междинна спирка. Те искат да заминат за Европа и най-вече за Германия. Всеки ден опашките пред германското консулство в Истанбул стават все по-дълги. Най-вече жените и децата искат легално да заминат за Европа. А процедурите са изтощителни. Юсеф Ягмур е извървял този дълъг път. Сириецът е трябвало да чака месеци наред, докато получи разрешение да прибере семейството си в Германия. При това всички документи били изрядни. А синът му страда от тежко очно заболяване, което може да бъде лекувано само в Германия. Случаят със семейство Ягмур е показателен. Германските власти работят на предела на възможностите си. В средата на октомври канцлерката Ангела Меркел посети президента Ердоган с цел подобряване на сътрудничеството с Турция.

Все нови искания от Анкара

Ангела Меркел си навлече много критики по повод посещението си в Турция малко преди изборите. Но тя има нужда от Ердоган като съюзник при овладяването на бежанската вълна. След изявлението ѝ, че Германия е отворена за всички бежанци, последва масово изселване от Кабул до Дамаск, което засили вътрешнополитическия натиск върху канцлерката. Ангела Меркел разчита на Турция като на "буферна зона", за да не бъде принудена да се откаже от позицията си и същевременно да ограничи бежанския наплив. Ердоган изглежда е наясно на какъв натиск е подложена канцлерката и използва възможността да предявява все нови и нови искания към нея и към Европа.

Той успя да отложи публикуването на доклада на Европейската комисия за положението в Турция за след изборите. Същевременно настоява с всички сили за отмяна на визовия режим за турски граждани. И още нещо. Вместо един милиард, сега Турция настоява да получи три милиарда евро от Брюксел за сътрудничеството си в овладяване на бежанската криза.

Независимо от политическите игри е ясно едно. За овладяването на кризата трябва да бъдат намерени бързи решения. Дори само заради сирийските бежанци по улиците на Истанбул. Още отсега нощно време е доста студено, а зимата още не е започнала.