Цените на хляба: Защо Египет зависи от тях на живот и смърт

Как може една цигара да струва колкото 20 хляба? „Това е огромно несъответствие“, заяви в началото на август египетският президент Абдел Фатах ал Сиси и обяви, че смята да увеличи цените на хляба. „Време е цената на субсидирания хляб да нарасне“, каза ал Сиси. Фаталното обаче е това, че всички, които са зависими от помощите на правителството, а това са над 63 милиона души, ще трябва занапред да бъркат по-дълбоко в джоба си.

Защото разликата в цените на субсидирания и нормално продавания хляб е огромна: докато 20 субсидирани хляба струват около пет евроцента, цената на един нормален хляб е 10 до 20 пъти по-висока. Хората, които имат право на помощи, получават три до пет хляба седмично, затова орязването на субсидиите ще натежи значително на техния семеен бюджет. Засега ал Сиси все още не е казал кога и до каква степен ще отпаднат субсидиите за хляба.

Политически експлозив

На президента би трябвало да му е ясно колко опасна може да се окаже една намеса в системата за субсидиране на храните в Египет. Заради ограничените си възможности за селскостопанско производството страната край Нил е най-голямият в света вносител на жито.

Колко важна роля играе цената на хляба за социалния мир навремето усети и празидентът Ануар Садат: намерението му да вдигне цената на хляба през 1977 година доведе до огромни протести - т.нар. хлебни бунтове. По време на бунтовете загинаха десетки хора.

„Хляб, свобода, човешки права“, скандираха хората и при вълненията през 2011 година. Огромното значение на хляба за египтяните личи дори и само от думата, с която го наричат: „аиш“ означава не само хляб, но и живот.

Бюджетът е под натиск

Ал Сиси обяви, че планираната промяна в цената на хляба е част от програма за близо 433 милиона евро, с която ще се облекчат бюджетите за храна на египетските училища. „Искам да подкрепя децата, но липсват средства“, обясни президентът. Явно нужните за целта средства ще бъдат набавани чрез съкращаване на субсидиите за хляба.

В рамките на договорена с МВФ програма за реформи, през 2016 година Египет обезцени валутата си с 50% и освободи обменните курсове. Освен това страната съкрати редица субсидии, увеличи цените на електроенергията и на горивата и въведе ДДС. Всичко това се превърна в допълнителна икономическа тежест за по-бедните египтяни.

Медиите, голяма част от които се контролират от държавата, приветстваха намеренията на ал Сиси. Известни похвали се изсипаха и в социалните мрежи. Президентът бил предписал на страната „горчив хап“, казаха някои. Други аплодираха ал Сиси, наричайки го реформатор. Египетската търговска камара също приветства решението.

Туитър обаче се изпълни с критики. Отправените към властта упреци бяха, че инвестира огромни суми в индустриални мегапроекти, но пренебрегва здравеопазването и образованието. Новата административна столица в източната част на Кайро или пък планираният високоскоростен влак между Средиземно и Червено море също ще погълнат огромни суми, които биха били по-полезни в други сфери, коментираха юзърите.

Субсидиите - защита от още по-голяма бедност

Оповестеното съкращаване на хлебните субсидии не е необходимо в момента, казва икономистът Амр Адли от фондацията „Карнеги“ в Кайро: „Хранителните субсидии са само между една пета и една четвърт от всички субсидии. Най-голямата част от субсидиите отива за горива“, пояснява той.

Проучване на Световната банка сочи, че субсидирането на храните допринася за намаляването на бедността. В дългосрочен план субсидиите гарантират известен жизнен стандарт на най-бедните.

Икономистът от университета в Кайро Рашад Абдо посочва, че  общите задължения на Египет възлизат на 84% БВП и това представлява огромно бреме за бюджета. Въпреки това субсидиите не могат да бъдат отменени. От подобно решение в Египет най-силно биха пострадали бедните. За тях хлябът е основна част от прехраната, изтъква Абдо.

Амр Адли от своя страна отбелязва, че договорената с МВФ програма междувременно е изтекла. Но Египет вероятно ще продължи да се придържа към предначертаните от МВФ макроикономически индикатори. „Досегашните съкращения засегнаха основно най-уязвимите групи. И пак те ще бъдат най-засегнати и от предстоящите съкращения“, казва икономистът.