Църква на догаряне

Къде историкът д-р Марко Арндт, който оглавява софийското бюро на близката до германските християндемократи фондация "Конрад Аденауер", вижда възможности за излизане на "чисто"? Според него, възможности за позитивно развитие има, макар че българското православие е до голяма степен застинало в своите литургични канони. Тази промяна няма как да се случи без натиск от страна на миряните и на онази част от българското духовенство, която не е била свързана с Държавна сигурност, смята историкът.

ЩАЗИ и ДС зад олтара

Според него има много общи черти между действията на Държавна сигурност и ЩАЗИ при потискането и изтласкването на църквата от комунистическите общества в България и бившата ГДР. Репресивните мерки са сходни: закриване на храмове, ограничаване броя на свещенослужителите, следене на богомолците и, разбира се, активно инфилтриране на агенти и информатори в църковните настоятелства и висшия клир. Германският историк споделя, че верующите християни в бившата ГДР са били подлагани на огромен натиск: на младежите, които приемали причастие и се изповядвали, е било забранявано да полагат матура и да следват в университет.

Един от най-тежките проблеми пред съвременната православна църква е обвързаното с Държавна сигурност минало на мнозинството от митрополитите, изтъква д-р Марко Арндт: "Имаше само краткотраен обществен интерес към проблема, след като Комисията по досиетата публикува разкритията си за агентурното минало на 11 от 15-те митрополити в Светия синод. По-дълбоко разследване, което да изясни защо тези църковни служители са сключили "сделка с дявола" и дали тяхното издигане в църковната йерархия не е било планирано от тайните служби, така и не беше направено. Понеже почти всички митрополити са били сътрудници на ДС, е съвсем възможно бъдещият патриарх да бъде избран именно от този кръг", подозира германският експерт.

Феодални деспоти?

Защо присъствието на Българската православна църква е толкова вяло в обществения живот на страната, а в уязвими или ключови за бъдещето на нацията групи и сектори като училищата, ромските гета, болниците, хосписите и затворите то е само символично? "Традиционното за България вероизповедание по своята същност е литургично. Това означава, че то се концентрира най-вече над църковните служби и спазването на обреди и церемонии според канона. Православната традиция го изолира от обществото, което е нещо необичайно за западните християнски църкви", гласи отговорът на д-р Арндт.

Изход от тази изолация германският историк вижда в по-активното присъствие на вярващите в живота на църквата, както и в създаването на авторитетен и действен Мирянски съвет към Синода: "Само така може да бъде прекратена практиката висшият клир да взема решения единствено с оглед на собствените си интереси, а митрополитите да властват в епархиите си като феодални деспоти, без контрол и отчет пред някого", посочва шефът на софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер”.

Архонти, индулгенции, скандали

Много показателен по отношение на безпринципността на висшия клир и неговата безотговорност и безотчетност пред миряните, е пресният скандал, свързан с ктиторството. "Според мен е нормално БПЦ да дава титлата "архонт" на достойни хора, които са се отличили като дарители на храмове и епархии. Цариградската патриаршия прави същото. Проблемът в България е липсата на ясна и категорична заявка от страна на Синода, че не всеки, който дарява пари, заслужава тази титла. В миналото много известни българи са дарявали парите си на църквата, без да искат в замяна някакви морални или други облаги. Необходима е внимателна преценка на миналото и настоящето на тези, които дават дарения срещу църковни титли. Със сигурност сенчестите бизнесмени не правят дарения, за да изкупуват греховете си, а със съвсем друга цел", казва д-р Арндт по коментираната тема около скорошното титулуване на известен търговец на оръжие.

Германският експерт обръща внимание и на други нерешени проблеми на БПЦ - липсата на кадри, финансовото състояние и приеманите от митрополитите луксозни подаръци. Сега в българските православни храмове и манастири служат едва 1 000 свещеници и 100 монаси. Това е крайно недостатъчно за ролята и мисията на църквата в българското общество, счита д-р Марко Арндт. На фона на мизерното съществуване на много епархии, в които свещениците от месеци насам не са получавали малките си заплати, е неприлично хора от висшия клир да парадират със скъпи дарове от неизвестни дарители: "Това също води до пропукване на вярата в душите на миряните и е фактор за по-нататъшното отчуждение между обществото и църквата", обобщава шефът на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер".

Автор: Н. Цеков, Редактор : Б. Узунова