Че какво толкова прави Орбан?

Неотдавна в Европейския парламент имаше бурни дебати. Ставаше въпрос за една страна, която въпреки икономическата криза не живее над възможностите си - за разлика от повечето държави-членки на ЕС, а експортира повече, отколкото импортира. Същевременно това е страна, която се опитва да наложи своите интереси срещу международните финансови, търговски и медийни концерни.

Думата е за Унгария. Откакто там управлява дясното консервативно правителство на Виктор Орбан, от Брюксел към Будапеща вее все по-хладен, а и все по-остър вятър. Защото според европейските критерии, унгарският премиер си служи с крайно неприемливи методи за реформиране на посткомунистическите и олигархичните структури.

Диктатор или просто патриот?

Унгарският премиер е истински унгарски патриот. Той не е "мило момче", както заяви сам неотдавна в едно интервю. Унгария нямала нужда от "мили момчета" и задачата ѝ била не да следва общоприети политически стандарти, а да търси нестандартни решения на най-трудните въпроси. В ЕС обаче на патриотизма не се гледа с добро око, той предизвиква остро недоволство.

Орбан вече влезе в словесна битка с председателя на Европейския парламент Мартин Шулц. А малко след това и еврокомисарката по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг, която впрочем е и представител на ЕПН, заяви, че срещу Унгария може да бъде приложен чл. 7 от Европейския договор. Според него, на страна-членка на ЕС могат да бъдат наложени санкции, в случай че тя действа в нарушение с "основните демократични принципи".

На управлението на Орбан се приписват диктаторски черти - защото неговото дясно консервативно правителство използва мнозинството си от двете трети, за да реформира из основи Унгария. Интензивността на преустройството е съпоставима може би с онова, което се извършва във Великобритания при управлението на Маргарет Тачър, макар посоката да е по същество различна.

Какви са всъщност нарушенията на вироглавия Орбан? Той държи медиите под попечителство, казват критиците му. Само че и опониращите му социалисти не могат да отрекат, че унгарският медиен ландшафт, доминирани от чуждестранни издателства и задлъжнели държавни телевизии, трябва да се реформира. Впрочем тиражът на близкия до партията на социалистите вестник "Непсабадшаг" е също толкова голям, колкото и този на близкия до партията Фидес "Мадяр Немзет".

В какво още обвиняват Орбан? В това, че с мнозинство от две трети бе приета нова конституция, която влезе в сила през 2012? Да, след политическата промяна през 1989/1990 старата сталинистка конституция от 1949-та трябваше да бъде подменена, но това не стана - в нея бяха внесени само някои корекции, съобразени с новите демократични отношения.

Конституция за пример?

Орбан се възползва от удобния момент и заръча да се изработи нова конституция, която, според германския професор по държавно право Руперт Шолц, "е модерна по обективни критерии и в редица отношения дори образцова".

Впрочем, застъпеният в нея "национален мироглед" в никакъв случай не е "антиевропейски". Той изобщо не включва териториални претенции, а подчертава отговорността и за онези три и половина милиона унгарци, които живеят извън границите на страната. Става дума т.е. за културната и духовна цялост на нацията.

Конституцията влезе в сила без предварителен реферндум - също такъв обаче е случаят и с германската и с американската конституции. Че унгарският конституционен съд няма някои от компетенциите, с които разполага например германският, не е някакво изключение в рамките на Европа. Във Великобритания и Швеция например изобщо няма конституционен съд.       

АГ, ДПА, ДП, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева