Ченгетата-международници и настъпената мотика

Анализ на Георги Папакочев

Въпреки почти пълната липса на внимание от страна на българските медии, методичната дейност по осветяване принадлежността на висши служители към структурите на комунистическите тайни служби и репресивния апарат продължава. Ако не се броят осемте „неподлежащи на проверка” по закон служители на сегашното правителство, като бройка единият министър без портфейл и двамата заместник-министри, сътрудници на някогашната държавна сигурност, не могат да се сравняват със седемте агенти, които в качеството си на зам.-министри се „подвизаваха” в кабинета на Станишев. И все пак паралелите се налагат.

Българският агент 007

След като в началото на 2007 година държавният глава Георги Първанов побърза да се освободи от най-знаковите ченгета от своето „съветническо” обкръжение, като ги изпрати посланици в пет важни за България държави, четири от които членки на ЕС, тристранната коалиция, освен знаковото Министерство на външните работи, където бяха „тропосани” двама зам.-министри с „принадлежност”, окупира с бивш агент и посланическото място на страната в НАТО. Всички тези хора, подобно на президентските посланици, се радваха на пълната подкрепа и доверие на управляващите в „отговорната” им дейност по защитата на националните интереси в сферата на международните отношения.

Една от най-ярките стъпки на новата българска дипломация от средата на лятото се оказа неприключилата все още афера с отзоваването на двама ключови посланици от Вашингтон и Анкара за груби нарушения около организацията на гласуването на българите в съответните държави на 5 юли. Посланикът в Турция подаде оставката си с желание „да запази престижа на българската дипломация”, а посланикът във Вашингтон изчаква в София по-нататъшното развитие на събитията, въпреки че и неговото оставане на поста ще е трудно след избухналия скандал.

Подредената къщичка на дипломатите

Тъкмо в хода на въпросния скандал и само преди седмица, сегашната външна министърка и бъдеща еврокомисарка Румяна Желева обяви, че за изминалите три месеца е „подредила къщичката” на външнополитическото ведомство и то е допринесло за „връщане на доверието на ЕС към България”.

Изведнъж обаче се оказва, че нейният зам.-министър по европейските въпроси, дипломат с 26-годишен стаж, член основател на Европейското движение в България и на българския Атлантически клуб, всъщност е вербуваният, забележете, през 1989 година агент „Норис”, който през 1991 година е „снет от действащ оперативен отчет”! Малко преди това самият премиер Борисов възкликва в Берлин, че „Агентите на ДС са във всеки скандал, във всяка институция” и горчиво пророкува: „Ще видите, когато мине проверката във външно министерство за досиетата, какво чудо е там. А тези хора са формирали и формират външната политика на България. Става въпрос за 90 на сто от състава на външно министерство - говоря за последните 20 години, говоря за сега!”, подчертава г-н Борисов.

Е, предстои да видим, естествено, дали усърдието по отзоваването на посланиците в САЩ и Турция ще бъде същото и по отношение на 90-те процента ченгета-международници. Защото основанията са идентични – „запазване престижа на българската дипломация” и „връщане на доверието на ЕС и света към България”.